The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » България » Средновековна България » Какво нищожество щеше да бъде след Симеон І Велики!

България » Средновековна България

Какво нищожество щеше да бъде след Симеон І Велики! Изпрати E-mail
България - Средновековна България
Дата на публикуване: 21 Август 2013
Публикацията е прочетена: 12170 пъти
На 20 август се навършиха 1096 години от Битката при Ахелой и бляскавата победа на Симеон І Велики!!!

Трябва да сме благодарни на Бога (и на евреина Джугашвили), че не допусна да имаме едно нищожество – евреина, потомък на Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари - като "Симеон ІІ" на престола.

Битката при Ахело̀й се е състояла на на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и ромейските войски, водени от магистър Лъв Фока.

България печели решителна победа.

Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие.

В него вземат участие над 120 000 души.

 
Място: Поморие, България

Воюващи страни: Дунавска България - Източна Римска империя (Ромейска империя, Византия)

Командири:  Симеон I Велики - Лъв Фока

Сили: 60,000 - 62,000

Жертви и загуби:  Неизвестни - изключително тежки

Ход на битката [1]

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея - центърът и дясното й крило губят бойно построение.

В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.

Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.

Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч.

 
Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица - Рисунка от Х в., изобразяваща една от победите на Симеон. Над рисунката вляво е написано името “българи” с ударение върху първата сричка. (проф. Ат.Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, рис.31)

 

 Цар Симео̀н I Велѝки, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава


Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. От разгромът се спасяват непокътнати само 2 000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. Но почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.


Продължителят на Теофан Изповедник, Йоан Скилица*, пише:
„Ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настъпило всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се един други, други пък били избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало."
Лъв Фока едва успял да избяга в Месемврия, но и оттам трябвало да се спасява с кораб, тъй като българите преследвали остатъците от разбитата ромейска войска и овладели крепостта. Според Масуди, който дава числеността на двете войски, ромейските загуби били огромни. Спасили се само две хиляди души. Това известие е в съгласие със съобщението на Лъв Дякон, който посетил полесражението след половин век:
„И сега още могат да се видят купища кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите."

 
Българската страна също дава доста жертви - предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.
 

Източници

[1] Борис Чолпанов, "Битката при р. Ахелой (20. VIII. 917) (с карта на разположението на войските) " - http://nauka.bg/a/битката-при-р-ахелой


 


*Йоан Скилица (гръцки:Ιωάννης Σκυλίτζης) е византийски летописец от края на 11 век. Във Византийската администрация той заемал високия пост kouropalates, а преди това бил megas droungarios tes viglas (вид старша юридическа длъжност).

Неговата главна творба е "Исторически обзор" (Σύνοψις Ἱστοριῶν, Synopsis Istorion), която обхваща периода 811 - 1057 г., т.е. от смъртта на император Никифор I до детронирането на Михаил VI.

Тя се явява продължение на хрониката на Теофан Изповедник.

Съществува и продължение на хрониката на Скилица вероятно от същия автор, обхващащо периода 1057-1079 г.; то е известно като "Skylitzes Continuatus" (Продължението на Скилица).


 

Резюме...


/За Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 
‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:190 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).