The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » България » Предателства и превратности в нашата история » 17 юли (ст.ст.)-31 юли (нов ст.) - 620 години от падането на столицата Търново под османския ятаган

България » Предателства и превратности в нашата история

17 юли (ст.ст.)-31 юли (нов ст.) - 620 години от падането на столицата Търново под османския ятаган Изпрати E-mail
България - Предателства и превратности в нашата история
Дата на публикуване: 27 Юли 2013
Публикацията е прочетена: 11460 пъти
17 юли (ст.ст.)-31 юли (нов ст.) се навършват 620 години от падането на старопрестолнината ни Търновград под османския ятаган

Исторически толкова години се крие истината за тази най-черна дата в българската история и най-вече за предателската роля на Иван Шишман!

Даже се продължава и се тиражират нови "легенди"!

Първият върховен предател на България, евреинът Иван Шишман, се самоубил в Кайлъка* - най-новия хит-легенда сред казионната ни историография

или

Легендите за предателя-евреин Иван Шишман не спират да се тирижират: Бил се самоубил в Кайлъка*

Нова легенда според казионната ни историография: Евреинът Иван Шишман, Първият върховен предател на България, се самоубил в Кайлъка - местност около древния град-крепост Сторгозия до днешен Плевен - е най-новия хит-легенда сред казионната ни историография за падането на България под турско робство през 1393 г. и заличаване на Второто Българско Царство.

 

Няма друг владетел на България с толкова измислени легенди и прикрити исторически факти, относно личността и делата му!

Случайно ли е това?

Един доказан - според съвременната терминология – национален предател с житие и битие, и с умишлено, от векове прикривани факти от националната историография (К. Иречек, В. Златаров, а днес, Николай Овчаров, ако можем да го наречем историк) за неговото предателство при падането на България под турско робство.


Летописецът Мехмед Нешри - съвременник на походите на Мурад І и неговия син Баязид І - нарича Иван Шишман

"това псе неблагодарно" [1].

В периода непосредствено преди падането на столицата Търново под османския ятаган се случва едно събитие от решаващо значение за престолонаследието и определянето на държавен глава – 54 годишния цар Иван Александър сключва втори брак с 19 тодишната еврейка Сара – племенница на венециански банкер, приела християнството и християнското име Теодора, името на първата му съпруга царица Теодора.

Това историческо събитие е най-коментираното и разисквано в историята на евреите по българските земи, понеже Сара-Теодора е майка на престолонаследника и последен Търновски цар - Иван Шишман, който според Талмуда е 100% евреин.

Естествено, подобно на изопачаваната  световната история, легендите преобладават за сметка на скрити или "унищожени", както и действително умишлино изгорени, още в началото на османското робство, а и по-късно унищожени документи.


Но, да започна с новата книга "Цар Иван Шишман - предател или светец" на Николай Овчаров - българския "Индиана Джоунс" , член на "Орден на рицарите тамплиери" и член на "Малтийския кръст" на световните масони. Там той пише:

"Историците бъркат за цар Иван Шишман. Той не е безволен владетел, погубил държавата си. Той е герой, организирал балкански фронт срещу османците. Борил се до сетния си дъх да спаси България, за което накрая плаща с главата си. Царят е бил не само държавник, но и покровител на литературата и изкуствата. Иван Шишман е светец за народа. Кера Тамара е законна съпруга на султан Мурад. "

Тези исторически бомби хвърля, "археолог №1" и български "Индиана Джоунс", Николай Овчаров в най-новата си книга "Цар Иван Шишман - предател или светец".

И то без да го пита никой, аджеба защо, съмнение ли има тук и защо предател или светец?.

Не. Просто на члена на "Малтийския кръст" така му е наредено,... - на "археолог №1" и казионен "историк" - да изопачи за пореден път святата ни хилядолетна история на българи и, в частност, позорното падение на Второто Българско Царство (The Second Bulgarian Empire), раздробено своевременно на пет отделни царства.

 

Image

- Вие се правите на тамплиер, така ли?

- Правим се, слагаме плащовете в определено време, за мен това е нещо интересно. Когато преди две години влизах в ордена, първоначално имах съмнения, в смисъл дали няма да е някаква бутафория. Не се оказа бутафория, оказа се, че в него има много сериозни мъже и жени, които действително сериозно гледат на тази работа....

(от едно истервю на масона)


А сега да повярваме на Овчаров!

И така:

Първо – защо дилемата - "предател или светец"?

Второ – "светец" – защо?

Трето – "предател" – защо?

Четвърто – "Борил се до сетния си дъх да спаси България" – неверно твърдение, Вера Мутафчиева го опровергава!

Пето – "накрая плаща с главата си" – главата на светец или главата на предател?

Шесто – сестра му "Кера Тамара е законна съпруга на султан Мурад" – и до какво доведе това?

Седмо – "Историците бъркат за цар Иван Шишман" – кои?

 

Предател или светец?

Само един гузен "историк" като българския "Индиана Джоунс" може изначално да постави нещата така! Още повече в заглавие на книга. Друг български или чужд историк, за която и да е историческа личност, не е поставял въпроса така. Нито един... дори чешкия евреин К. Иречек, изпратен веднага след Освобождението да напише "провдоподобна" история на българите...

В Уикипедия, свободната енциклопедия [2] пише:

"Ива̀н Шишма̀н е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен. Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник - използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т.е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. "

 

Светец – защо?

"Светецът" и зет на султан Мурад завършва живота си позорно, като двоен предател.

"Около 17-18 дни след битката в м. Ровине край р. Арджеш (бел. Н.Т. – през 1396 г. в дн. Румъния) завръщащия се от не много успешния поход срещу Влашко султан Баязид наредил да бъде посечен цар Иван Шишман в Никопол. Там свършва историята и започва легендата.",

отбелязва  Георги Войнов в книгата си "Геноцидът и Холокостът над българите" [3].

За това ли "Иван Шишман е светец за народа"?

"Борил се до сетния си дъх да спаси България, за което накрая плаща с главата си.",

както пише Овчаров.


Летописите сочат друго.

Двоен предател – предал  своя народ при обсадата на Търново (напуска обсадения вече град, под претекст, че търси помощ от брат си Иван Страцимир, но избягва и си крие в Никополската крепост), предал и новия си господар Баязид Йълдъръм.


Мехмед Нешри пише в "Огледалата на света" [1]:

"Това куче Сусман – предател и неверник бе заклан ... "

 

Предател – защо?

Кратка историческа справка

Монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 година, след обстоен и документиран доклад на Торквемада, т.н. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания.

 

Алхамбрайски декрет (Decreto de la Alhambra)

В този декрет-обръщение към поданиците се казва:

"Вие знаете, или вие трябва да знаете, че след като научихме, че поради многобройните си връзки с евреите някои лоши християни от нашето кралство продължават да поеврейчват или да извращават нашата свята католическа вяра. Ние бяхме наредили ... през 1480 година, евреите да живеят във всички градове изолирани ... с надежда това отделяне да тури край на злото. Освен това Ние наредихме да се установи в нашето кралство и господарство инквизицията, което и стана преди 12 години и доведе до осъждането на много виновни лица. Обаче голямото зло, причинявано на християните, продължи, довеждайки и до участието на евреите в похвати, които показаха, че те следват с всички средства подривното дело, за да отвърнат верующите от нашата свята католическа вяра ... Затова Ние, със съгласие и по съвест на всички прелати, благородници и рицари от нашето кралство и на другите хора на науката и съвестта, след зряло обмисляне на въпроса, решихме да заповядаме на всички евреи, мъже и жени, да напуснат нашето кралство и да не се върнат никога. С изключение на онези, които ще приемат да се покръстят, всички трябва до 1 юли 1492 година да заминат и, под страх от наказание със смърт и конфискация на имуществата, да не се завърнат..."

 Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска (картина от Емилио Сала и Франкес, 1891 г.)


Горещите молби и метани на бившия ковчежник (и водач на иберийската еврейска общност) на двамата монарси Абрахам Сеньор не дават целения резултат (декрета да бъде отменен), а предложеният в крайна сметка подкуп за постигането на тази цел е отхвърлен под давлението и със знанието на Торквемада.

В последните дни на месец юни 1492 година около 160 000 испански евреи, мъже, жени и деца, се отправят към пристанищата на Кадис и Санта Мария. Едни от тях заминават за Северна Африка, други за Португалия, а огромното мнозинство - за Османската империя и Балканите, където Баязид II ги приема безрезервно.

 

Предпоставки за безрезервното им приемане от Баязид II

Баязид II е 8-мия османски султан в периода от 1481 до 1512 г. Всички негови предшественици от 2-рия султан Орхан I (1326-1359), 3-тия. султан Мурад I (1359-1389) и 4-тия султан Баязид I (1389-1403) вкл. са финанисирани от венециански евреи-банкери за походите им срещу двете империи в Европа по това време – Източната Римска империя (т.н. Византия*) и Българската империя (Второто Българско Царство).


Вижте откъде тръгва Осман Гаази, основателя на Османската империя.

Как, защо и подпомаган от кого?

Световният паричен център на света през този период е била Венеция, или днешния Уолстрийт тогава, център с огромни авоари на златни венециански дукати, управлявани от мощни банкерски еврейски фамилии.

 

 Владенията на Осман в началото и края на неговото управление


В “Османската империя 1300-1481”, София, Амисития, 2000, ISBN 954-90556-2-0, стр. 35-37, пише:

"Достоверните сведения за живота на Осман Гаази са оскъдни, като голяма част от известното за него се съдържа в по-късно легенди, често обслужващи пропагандата на Османската династия.

Според традицията Осман е роден през 1258 година. Той е син на Ертогрул, владетел на един от множеството турски бейлици на северозападната граница на Иконийския султанат с център в градчето Сьогют в долината на река Сакария. Осман наследява баща си през 1281 г. Първите военни и политически действия Осман Гази провежда срещу византийците.

Около 1302 година Осман нанася поражение на византийския военачалник Музалон. Малко по-късно той завзема Белакома (Беладжик) и още няколко крепости в долината на Сакария - Инегьол, Кьопрюхисар, Ярхисар, Йенихисар.

Докато Осман бележи своите политически и военни успехи, през 1299 г. се разпада Селджукският султанат и той става самостоятелен владетел. Осман Гаази поставя за управители на завоюваните райони синовете си и брат си. Ескишехир се управлявала от брат му Гюндюз, Караджахисар от сина му Орхан Гази, Ярхисар от Хасан, Инегьол от Тургут. Останалите стратегически зони са дадени за управлиние на най-приближените му командири, отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги прави зависими и си осигурява тяхната по нататъшна подкрепа.

През 1302 г. османските войски разгромяват византийците при крепостта Куюнхисар и със завземането ѝ навлизат в Анатолия. В края на 1306 г., след завземането на Кестел, Кете и тогава, е подписан първият военен договор в историята на Османската империя — с Византия.

Осман Гаази започва да оказва натиск върху Византийската империя, като контролира едни от най-важните за нея търговски пътища. През този период част от населението на завоюваните от Осман територии започва доброволно до приема исляма. Сред тях имало даже и принцове от византийската династия, като Косе Михал, принц на Харманхия (бел. Н.Т. – Михал или кьосе Михал, българин приел доброволно исляма). Заедно със своята армия той доброволно се присъединил към османците и по този начин неговите крепости Ефке, Мезек и тогава преминали към територията на Осман. През 1315 година е завзет град Бурса.

През 1320 година, поради заболяване на Осман Гаази, властта преминава в ръцете на сина му Орхан Гаази. Под негово командване османската армия завзема областите Мудания и Гемлик (1321), Акиази и Анякой (1323 г.), Карамурсел и Карацебей (1324) и Орханели (1325).

Осман Гаази наследява територия от 4800 квадратни километра и успява да предаде на сина си 16 000 квадратни километра. Осман Гаази, освен че завоюва нови територии, създава и много закони. Местните спахии, събирайки тимара от селяните, си осигуряват средства за закупуването на коне и оръжия, необходими за многото войни.

Осман I вероятно умира през 1324 година. Според най-ранния автентичен османски документ, съставен през март 1324 година, по това време той вече е починал."

Турците от Османското емирство в периода 1326-1327 г. последователно завладяват в Мала Азия Бурса, Никея и Никодимия. С това почти цялата византийска част на Мала Азия попаднала в ръцете на турците.


През 1342 г. във Византия станали вътрешни размирици, подстрекател за които основно е била еврейската диаспора и Синедриона (доказано в исторически летописи и документи), и избухнала гражданска война, в която с войски се намесил и бащата, цар Иван Александър. От тази война спечелили турците и техните подстрекатели и зли гении-юдеите [3].


Ето какво пише М. Варшавски (проф. Владимир Владикин) за този период:

"Тогава венецианските банкери-евреи упражнявали политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война, за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползвайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. В 1352 г. турците превзели крепостта Цимпе на Дарданелите, а в 1354 г. и великият брод – Галиполи. Това се приема за начало на турското нашествие на Балканите. Със съдействието на Сара-Теодора турците нахлули в Тракия и завзели Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас и Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическото право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна подкрепа. Започвайки от 1354 г. нататък, турците предприемали масови нахлувания през Дарданелите в Тракия и на Балканите. Има сведения, че турските войски са прехвърляни с кораби и средства на венецианските евреи."

 

Авторът Дейвид Дюк, цитирайки С. Шу ни дава следната информация:

".... В ХІІІ в. византийските евреи поддържали окупационните армии на турците...В ХІV в.те поддържали завладяването на Константинопол от османските турци, което станало с помощта на евреите."

Сключвайки договора през 1352 г., цар Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетите области и че останалата част от България ще бъде спасена. Той обаче си направил криво сметките „без кръчмаря” (Синедриона). Под натиска на жена си Сара -Теодора цар Иван Александър направил поредната фатална грешка и вместо да обяви първородния си син Иван Срацимир за престолонаследник той разделя царството на две. На Иван Срацимир дава западната част, известна като Видинско царство, което обаче е незначително по територия. Основната част – Търновското царство, той дава на Иван Шишман – първородния син на еврейката Сара-Теодора. След този безумен акт, инспириран от злия гений на царя – втората му съпруга Сара-Теодора -  България фактически се разпада на пет части:

  • §                    Видинско царство,
  • §                    Търновско царство,
  • §                    Карвунско царство,
  • §                    Влашко царство и
  • §                    Западна част (Македония),

Така първата част от плана на Синедриона по отношение на разрушаването на християнските държави – България и Византия бил осъществен! "

За да се стигне до 1371 г., когато умира Иван Александър и се възкачва Иван Шишман. Българската империя тогава, при издъхващата Византийска империя, е вече раздробена на горните пет царства, посечени на следната карта:

 

 България при цар Иван Шишман (забележете тенденциозността на западните историографи - Византийска империя е представена в границите на несъществуващата тогава Отоманска империя)


След като цар Иван Шишман (1371-1393 г.) сяда на престола в Търново, подстрекаван от майка си, той започва да води самостоятелна политика, различна от тази на по-големия му брат Иван Срацимир (1356-1396г.) във Видинското царство. Двамата са в конфликт и почти не подържат връзки. Отделна политика водят и останалите части на разпокъсаната българска държава – Добруджанското деспотство и княжествата в югозападна България и Македония.


Възползвайки се от тази раздробеност на България и слабостта на Византия, турците преминават в решителна офанзива за овладяването на Балканския полуостров. След битката при Черномен турците овладели най-напред силните български крепости Самоков и Ихтиман, а след това с много пролята кръв, и Битоля. В 1382 г. с помощта на предател българо-мохамеданин е превзета София, а малко по-късно паднал и Солун, вероятно с активната помощ на солунските евреи, които имали влиятелна колония там.


През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал Стара планина, насочил се към Търново и го обкръжил от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължителна, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела от патриарх Евтимий. Всички търновци, от децата до 80-годишните старци, мятали копия и пущали стрели против силния неприятел. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма, ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради дългата обсада храните свършвали и това влошило още повече защитата...Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали нападателите, но и самите те намалявали по брой от недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден. Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава. Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат всички ще бъдат погубени.


Варшавски посочва, че в този решителен момент се намесват агентите на Синедриона и Сара-Теодора и чрез предателство предават Търново на турците. Цамблак също говори за предателство, но не го описва с подробности. Други автори като проф. Вл. Владикин, Йован Раич, В. Берон и К. Иречек, както и народното предание потвърждават, че крепостта столица пада след предателство, и че предателят е евреин. Същото се потвърждава от френския автор Сонджеон, който казва, че предателят е бил чужденец юдей, имигрант.


Опирайки се на латински и гръцки източници М. Варшавски [3] (проф. Вл. Владикин – бел. Н.Т.) описва следното:

Предателство. С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургас, и следели хода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се доброволец евреин, когото Синедрионът снабдил с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание, че един неизвестен евреин предал Търново. Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен [3]. Лазар Коен получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта, с която го снабдили членовете на Синедриона. А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия гред радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не можел да се заглуши. Всички крещели за неочакваното си щастие, а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските порти и ги предал на своя помощник – евреинът Хасон, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал цялото население, отворил градските порти и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 г. турските войски нахлули през отворените врати на града. Според преданията интересна и поучителна била съдбата на предателя Лазар Коен. След като предал ключовете на султан Баязид, той поискал голяма награда; дали му я, но алчният евреин пак останал недоволен. Тогава Баязид кипнал и рекъл: „Дайте му такава награда, каквато заслужава предател, който и мен ще предаде за шепа злато!..” Стражата срабчила предателя и го хвърлила в пропастта от една крепостна кула. Мястото, където той бил хвърлен и погребан, и досега е известно като „Жидов гроб”. Всеки, който минел оттам, хвърлял по един камък с презрение, омерзение и проклятие за вечни времена към предателя и пъкленото му чифутско семе!... ”

Този трагични за България събития по-късно са отразени след освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жидов гроб” и в един разказ на Ангел Каралийчев, публикуван в сп. „Светулка” преди 1944 г.

Евреите в България винаги са се стремели – и тогава, и сега, да отричат тези уличаващи ги факти и да унищожават доказателствата за престъпната им дейност. След излизането на разказа на Ангел Каралийчев, от страна на еврейската общност имало протести, че са оклеветени. На това писателят отговорил така:

„...По-добре е да замълчат, защото за всичко казано има документи!” [3].

 

Борил се до сетния си дъх да спаси България

Неверно твърдение и е част от легендите, които Овчаров тиражира за пореден път. Вера Мутафчиева го опровергава! Лека й пръст, но тя преживе го е опровергала чрез романа си "Последните Шишмановци". Четете рамана (пак) и ще разберете. Който може да мисли, разбира се, ще разбере какво е искала да каже голямата ни историчка и белетристка, извън казионната ни историография. Тук имам предвид и това, че през 70-те години, когато е подготвяла романа, Вера Мутафчиева е работила с поверителни турски архиви в Цариград в продължение на години.

 

...накрая плаща с главата си – но защо?

Изглежда само на Николай Овчаров - българския "Индиана Джоунс" и член на "Малтийския кръст" на световните масони не е на ясно! Овчаров забравя за Баязид, изрекъл историческите думи за друг евреин-предател, Лазар Коен, откраднал ключовете на градската порта на Търновград:

„Дайте му такава награда, каквато заслужава предател, който и мен ще предаде за шепа злато! ” [3].

Вера Мутафчиева описва как той напуска вече обсадения град, месец преди до падне под османския ятаган на 17 юли 1393 ...

Иначе как ще бъдат избити болярските родове от Мустафа Челеби, син на Баязид, през юли 1393 г., а Иван Шишман и неговото коляно пощадено? Междувременно, историческите извори за живота и битието на майка му Сара "пресъхват" до тук.

 

Възход и падение на баща му – цар Иван Александър

Иван Александър се ражда през 1301 г., произхожда от рода Шишман, син е на Срацимир, деспот на Крън. Иван Александър е на българския престол от 1331 до 1371 година - царуването му продължава цели 40 години, само с две по-малко от царуването на Петър І.


Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през четиринайсети век, водещото място му отрежда неговата гъвкава, но и довела до раздробяване на България, династична политика.

Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е изключително успешен: той воюва с Византия и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (днес Кюстендил), връща си земите между Тунджа и Черно море, използва византийските междуособни борби, за да получи Пловдив и осем крепости в Родопите.


При военен поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали) и назначава там свой архонт, но скоро византийците си връщат крепостта. Иван Александър отбелязва победите си в Мрачката грамота от 1347 година.

Царят води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското Черноморие (1366-1367). Въпреки военните успехи на Иван Александър целостта на България не е запазена - в средата на четиринайсети век се отделя Добруджанското деспотство.


Вторият период от управлението на Иван Александър (1365-1371) обаче не може да се оцени като успешен. Царят разделя владенията си между синовете си Иван Шишман (Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). Настъпва упадък на държавата, наследниците на Иван Александър се оказват последните български владетели.

Духовните търсения на Иван Александър го отвеждат при исихастите - Теодосий Търновски и неговия сподвижник Ромил Видински. С подкрепата на царя Теодосий създава манастира "Света Троица", два събора против богомилите са свикани, докато Иван Александър е на престола - през 1350 и 1360 година.


Търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, както и културният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции.


От личната библиотека на Иван Александър са запазени Лаврентиевият сборник от 1348 г., Кукленският псалтир, от 1337 г., Лондонското четвероевангелие от 1355-56 г., два преписа на Троянската притча и др.

Царят прави много дарения на църкви и манастири, основава нови.

Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка" и Кремиковският манастир "Св. Георги Победоносец" са основани от Иван Александър, той е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Преображенският манастир край Велико Търново е основан с подкрепата на царя, на втората му жена царица Теодора-Сара и сина им Иван Шишман, затова е известен и като Сарин или Шишманов манастир. След 1344 г., когато царят утвърждава властта на българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище.

Образът на царя е изографисан в костницата на Бачковския манастир, в църквата край с. Иваново, Русенско, в Манасиевата летопис и в прочутото Лондонско четвероевангелие. Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Иван Александър. Оригинална златовезана дреха на Иван Александър се пази пък в Народния музей в Белград.


 Сара, Иван Страцимир, цар Иван Александър и Иван Шишман (фрагмент от Лондонско четвероевангелие от 1355-56 г.)


Династическата политика на българския владетел Иван Александър диктува и неговите лични решения - той изпраща първата си жена Теодора Басараб в манастир и се жени през 1345 г. за еврейката Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора, и майка на Иван Шишман.


ПЪЛНИЯТ УПАДЪК на България, в следствие на династическата политика на българския владетел Иван Александър, настъпва именно при сина му Иван Шишман, евреин по майка**, васал и зет (сестра му Кера Тамара е законна съпруга на султан Мурад, за което Николай Овчаров твърди с някаква нотка на гордост дори) на султана, и завършва с падането на България под турско робство през 1393 г.

Наистина каква "гордост" и какъв "светец за народа" по Овчаровски.

Иван Александър умира в началото на 1371 г.

На престола застава Иван Шишман. За да свършат и петте български царства за периода 1393-1404.

 

Историците бъркат за цар Иван Шишман, но кои?

Николай Овчаров - българския "Индиана Джоунс" и член на "Малтийския кръст" на световните масони, обаче, не изяснява кои историци!

 

Сега за най-новия хит-легенда.

В бр. 11 на в-к "Свободен народ" [4] се появи неверотното:

Иван Шишман се самоубил в манастира "Св. Георги", намиращ се тогава в дн. парк "Кайлъка".

Не бил издържал на напъна от мъка, че България паднала под османския завоевател. Монасите го погребали тайно, както и цялото му съкровище.

Манастирът бил опустошен от даали и кърджали през 17 –ти век.

(И так далее...)


БЕЛЕЖКИ:

* Кайлъка - историческа местост на 3 км. от центъра на Плевен - сега природен парк

**  Според еврейския Талмуд, дете родено от майка еврейка е 100% евреин, независимо какъв и кой е бащата [5], [6]

 

ЛИТЕРАТУРА, ПЕЧАТНИ И ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ:

[1] Мехмед Нешри - "Огледалата на света"- София - 1983 г.

[2] http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван Шишман/

[3] Георги Войнов - "Геноцидът и Холокостът над българите" -  София - 2007 г.

[4] Седмичник "Свободен народ" – брой 11, 22-31 август 2012 г., стр. 31

[5] Ашер Гинсберг - "Протоколи на сионските мъдреци", превод о.з. п-к Н. Рашков (първо издание - 1943 г.)

[6] Никола Николов - "Световната конспирация", изд. "Юнион 21" - София 1992 г.

 

 

/за ПЛЕВЕН ОНЛАЙН ПОРТАЛ:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 

 

‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:227 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).