The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » Светът » Скритата История, която не познаваме » По повод 4 юли: Тъмните страни в историята на САЩ - империята на Злото

Светът - теми, политика, личности » Скритата История, която не познаваме

По повод 4 юли: Тъмните страни в историята на САЩ - империята на Злото Изпрати E-mail
Светът - теми, политика, личности - Скритата История, която не познаваме
Дата на публикуване: 04 Юли 2013
Публикацията е прочетена: 7930 пъти

МАИСТОРИТЕ НА ПАРИТЕ - 4. Линкълн и Гражданската война в САЩ. Автор: bulgarinut57 Автор: grigorsimov (oригиналното заглавие)



Въпреки че Джаксън унищожи банката, той не успя напълно да вникне в картината и корените на злото... Все пак, централните банкери бяха извън играта, поради което Америка забогатяваше и изместваше границите си на запад. Чейнчаджиите водеха неуспешна борба да си върнат изгубения монопол върху парите. Накрая те използваха старата формула на банките – финансирането на война и създаването на задлъжнялост и зависимост.

След като не можеха да имат централна банка по някакъв друг начин, Америка трябваше да бъде поставена на колене, чрез въвличането и във война, както постъпиха през 1812, след като Първа банка на САЩ не беше лицензирана.

Месец след встъпването на Линкълн в длъжност, на 12 април 1861 г. проехтяха първите изстрели на Гражданската война, във форт Самтър, Северна Каролина, Разбира се, че робството беше причина за Гражданската война, но не и главната. Линкълн знаеше, че икономиката на Юга зависеше от робството и преди Гражданската война, той нямаше намерение да го премахне.В своето встъпително слово, месец по-късно, той даде следното обяснение:

“Нямам намерение по пряк или косвен начин да преча на робството там, където то съществува. Вярвам, че нямам законно основание да го правя, нито пък го желая.”

Даже и след първите изстрели при форт Самтър, Линкълн продължаваше да твърди, че войната не се води за забрана на робството:

“Моята първостепенна задача е да спася Съюза, а това не значи запазване или унищожаване на робството. Ако можех да спася Съюза, без да освобождавам и един роб, бих го направил.”

Тогава, за какво се води Гражданската война? Много фактори бяха от значение. Северните индустриалци използваха защитни тарифи за да не позволят на южните щати да купуват по-евтините европейски стоки. Европа реагира като спря да внася памук от Юга. Южните щати се оказаха под двоен финансов удар. Те трябваше да плащат повече за жизнено необходимите им стоки, а доходите им от експорта на памук рязко спаднаха. Това засили недоволството им. Съществуваха обаче и други фактори. Чейчжаджиите бяха като ужилени от това, че Америка се бе измъкнала от контрола им преди 25 години. От тогава, американската икономика се развиваше бурно и нацията забогатя, а това беше лош пример за останалия свят.


Централните банкери видяха възможност да разделят новата забогатяваща нация, и да я завладеят чрез война.

Ще кажете, че това е конспиративна теория? Нека да чуем мнението на един добре осведомен наблюдател по това време.

Това е Ото Бисмарк, канцлер на Германия, човекът който обедини германските графства през 1871:

Решението за разделянето на САЩ на две равни по сила федерации, беше взето от финансовите сили в Европа, далеч преди Гражданската война. Тези банкери се страхуваха, че ако САЩ се запазят като единна държава и нация, те биха постигнали икономическа и финансов независимост, а това ще наруши превъзходство на Европа над капиталистическия свят.”

Няколко месеца след първите изстрели при форт Самтър, централните банкери дадоха на Наполеон III (племенник на Наполеон от Ватерло) 210 милиона франка за да заграби Мексико и да разположи войски на южната граница на САЩ. Той се възползва от Гражданската война за да наруши Доктрината Монро и да направи Мексико колония. Независимо от изхода на войната, една отслабена и задлъжняла Америка, отново щеше да отвори достъпа на Европа за колонизация на Централна и Южна Америка, това, което Доктрината Монро беше забранила през 1823 г. В същото време, Великобритания придвижи 11 000-на войска в Канада и я разположи по северната граница с Америка. Британската флота беше готова да се намеси при нужда. Линкълн знаеше, че е под двоен удар и съдбата на Съюза го измъчваше. Съществуваше нещо много по-важно от различията между Севера и Юга. Ето защо той държеше повече на Съюза, отколкото на разгромяването на Юга. Но Линкълн се нуждаеше от пари за да победи. През 1861 Линкълн и секретарят на съкровищницата Салмон П. Чейс отидоха в Ню Йорк за да кандидатстват за необходимите заеми. Чейнчаджиите, в желанието си да разрушат Съюза, предложиха заеми с лихва от 24-36%. Линкълн вежливо отказа и се завърна във Вашингтон. Той повика своя стар приятел полковник Дик Тейлър от Чикаго и му възложи задачата да финансира войната. На едно заседание, Линкълн попита Тейлър как ще го направи. Ето какво каза Тейлър:

Това е лесно, накарай Конгреса да гласува проектозакон за конкурс за отпечатване на банкноти, плати на войниците си и спечели войната.”

Когато Линкълн го попита дали народът на САЩ ще приеме банкнотите, Тейлър му каза:

Хората, и който и да е било друг, няма да са в състояние да избират, ако ги направиш законно платежно средство. Тези пари ще имат пълното одобрение на правителството и ще свършат същата работа както и които и да е било други пари, тъй като на Конгреса е дадено право от Конституцията.”

Линкълн постъпи точно така. От 1862 до 1865г., той напечата 450 милиона долара от новите пари. За да се различават от банкнотите на частните банки, той отпечата гърбовете им със зелено мастило. Ето защо тези банкноти носеха името „зеленогръбки”. С тези нови пари, Линкълн плати на войската си и купи снаряжение. По време на войната близо 450 милиона долара „зеленогръбки” бяха отпечатани, без правителството да плаща лихва по тях. Линкълн беше разбрал кой дърпа конците и какъв е залогът за американския народ.


Ето какви бяха възгледите му:

Правителството трябва да създава, емитира и пуска в обръщение всички пари и кредити необходими за поддържането и кредити необходими за поддържането на собствената си покупателната сила и тази на консуматорите. Привилегията да създава и пуска в обръщение пари не е върховна привилегия на правителството, а е прекрасна възможност. Възприемайки тези принципи, ние ще удовлетворим една дълго очаквана необходимост от единно средство за размяна. Данъкоплатците ще си спестят огромните лихви. Финансирането на всички обществени начинания и управлението на Съкровищницата, ще се осъществяват по принципите на здравия разум. Парите ще престанат да бъдат господари и ще се превърнат в слуги на хората.”

 

Една невероятна уводна статия в London Times обясни отношението на Банк ъф Инглънд към зеленогръбките на Линкълн:

Ако тази неразумна финансова политика на Северна Америка се утвърди, тогава правителството ще може да произвежда своите пари без никакви разходи. То ще изплати дълговете си и ще има необходимите пари да развива търговската си дейност. То ще преуспее и ще бъде първият подобен пример в историята на света. Умовете и богатството на цял свят ще отидат в Америка. Тази страна трябва да се унищожи или тя ще унищожи всяка монархия на земята.” (Всъщност, ще унищожи тоталния контрол на банкерите - евреи, над държавите!)

Схемата се оказа толкова успешна, че на следващата 1863 г., когато Северните щати и Конфедерацията започват да събират войски за решителното сражение, Съкровищницата остро се нуждаеше от разрешение на Конгреса да отпечата повече зеленогръбки. Това принуди Линкълн да разреши одбряването на Закон за националните банки. Новите банки бяха освободени от задължението да плащат данъци, а също така получиха и монопол върху създаването на новите пари - банкноти. Въпреки че зеленогръбките още се използваха, количеството им беше ограничено.


По важно обаче е, че от този момент, паричното предлагане на САЩ, щеше да се създава чрез дълг, от банкерите, при покупката на държавни облигации, които да служат за резерви на щатските банкноти. Според обяснението на историка Кенет Галбрейт:

Дълги години след войната, Федералното правителство имаше бюджетен излишък. То обаче, не можеше да погаси дълговете си, защото това означаваше, че нямаше да съществуват облигациите, които гарантираха банкнотите. Изплащането на дълга означаваше унищожаване на паричното предлагане.”

През 1863, Линкълн получи неочаквана помощ от руския цар Александър Втори. Царят, както и Бисмарк в Германия знаеше какво кроят чейнджаджиите и упорито се противопоставяше на частна централна банка в Русия. Ако Америка оцелееше и се изскубнеше от лапите им, положението му щеше да бъде сигурно. Ако банкерите успееха да разделят Америка и върнат на Великобритания и Франция частите от нея (а и двете нации са под контрола на централни банки), един ден, те щяха да се обърнат срещу Русия. Тогава царят заповяда, ако Англия или Франция се намесят активно и помогнат на Юга, това щеше да се счита за обявяване на война на Русия. Той изпрати своята тихоокеанска флота в Сан Франциско. Линкълн беше преизбран на следващата 1864 г. Ако беше останал жив, той щеше със сигурност да унищожи националните банки и монопола им върху парите.


На 21 Ноември 1864, той написа следното, до един свой приятел:

Силата която разполага с парите ограбва народа в мир и заговорничи срещу него, когато е изправен пред враг. Тя е много по-деспотична от монарсите, по-нагла от автократите и по-егоистична от бюрократите.”

Малко преди да бъде застрелян Линкълн, неговият бивш секретар на съкровищницата, Салмон П. Чейс, се разкая за участието си в прокарването на Закона за националните банки, година преди това:

Участието ми в прокарването на Закона за националните банки, беше най-голямата финансова грешка в моя живот. Изграден беше монопол, който засяга всички интереси на страната.”

На 14 април 1865 г. 41 дена след встъпването си в длъжност и пет дни след като Лий се предаде на Грант при Апоматокс, Линкълн беше застрелян от Джон Уилкс Буут, в театър Форд.


Бисмарк, канцлерът на Германия беше наскърбен от тази смърт:

Смъртта на Линкълн е беда за християнството. Никой в САЩ не беше на висотата на неговото величие. Страхувам се, че чуждестранните банкери със своите заплетени и коварни трикове ще установят пълен контрол върху изобилните богатства на Америка и ще ги използват за да покварят съвременната цивилизация. Те не биха се поколебали да хвърлят цялото християнство във войни и хаос, за да получат в наследство планетата.” (!!!)

Бисмарк добре разбираше плана на чейнчаджиите. Твърдения, че международните банкери са виновни за убийството на Линкълн, се появиха в Канада 70 години по-късно, през 1934 г. Джералд Макгийър, известен и уважаван канадски адвокат, изказа това шокиращо обвинение в една 5 часова реч пред Камарата на общините, в която остро разкритикува канадската парична система. Спомнете си, че това беше по време на Голямата депресия, която бушуваше и в Канада.

Чрез агенти на тайната полиция, Макгийър беше получил документи, от процеса на Джон Уилкс Буут, премахнати от обществените архиви. Макгийър заяви, че според тези документи, Буут е бил наемник, работещ за международните банкери.


Според статия във Ванкувър Сън, от 2 май 1934 г.:

Ейбръхъм Линкълн, Мъченикът освободител на робите, беше убит чрез машинациите на група представляваща международните банкери, която се страхуваше от амбициите на президента за изграждане на национална кредитна система. Само една група в света по онова време имаше причина да желае смъртта на Линкълн. ... Това бяха хората които се противопоставяха на неговата програма за национална валута и които по време на Гражданската война се бореха срещу политиката на зеленогръбките.”

Интересно също така е и че според Макгийър, Линкълн е бил убит не само защото банкерите желаеха да си възвърнат централната банка в Америка, но и защото те искаха монетите да се леят от злато – златото, което те контролираха. С други думи, те искаха златен стандарт за Америка. Линкълн беше направил точно обратното – той емитираше държавните банкноти със зелен гръб, които се базираха на искреността и доверието.


Статията цитира Макгийър:

Това бяха хора заинтересовани от въвеждането на златния стандарт и правото на банкерите да управляват валутата и кредитите на всички народи по света. С премахването на Линкълн, те можеха да осъществят плановете си в САЩ и го направиха. Осем години след убийството на Линкълн, среброто беше демонетизирано и паричната система на САЩ беше поставена върху основите на златния стандарт.”

След смъртта на Линкълн, САЩ не са издавали безлихвени пари. Банкнотите с червен печат, отпечатани през 1963 г. не са били нови емисии от президента Кенеди, а старите зеленогръбки преиздавани през годините. Поради невежество или глупост, през 1994 г., законът Рийгъл узакони замяната на зеленогръбките на Линкълн с кредитните пари. С други думи зеленогръбките на Линкълн са били в обръщение до 1994.

Защо банкерите не обичаха среброто, а златото? Много просто. Тъй като среброто беше в изобилие в САЩ, беше сравнително трудно да се контролира. Златото беше и винаги ще бъде оскъдно (и почти изцяло е в касите на банкерите - евреи). В исторически план монополът върху златото се е установявал лесно, докато количеството на среброто е било 15 пъти по-голямо.


18. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЗЛАТНИЯ СТАНДАРТ

С отстраняването на Линкълн, следващата цел на чейнджаджиите беше установяването на пълен контрол върху парите на Америка. Това не беше лесна задача. С отварянето на американския Запад, бяха разкрити огромни количества сребро. Освен това зеленогръбките на Линкълн бяха популярни. Въпреки атаките на европейските централни банкери, зеленогърбите банкноти продължиха да се използват в САЩ.


Според историка Клион Скусен:

Веднага след смъртта на Линкълн се поведоха сериозни дебати за съживяването на краткотрайния му експеримент с Конституционалната парична система. Ако европейските парични тръстове не бяха се намесили, тя без съмнение щеше да се утвърди.”

Ясно беше, че идеята Америка да печата своите собствени безлихвени пари плашеше елита на европейските централни банки.Те с ужас наблюдаваха как зеленогръбките ставаха все по популярни в Америка. Линкълн беше мъртъв, но подкрепата за неговата парична политика нарастваше.

На 12 април 1886 г. почти една година след убийството на Линкълн, по настояване на европейските централни банкери, Конгресът прокара Закон за свиване на паричното предлагане, който упълномощи Съкровищницата да извади от употреба зеленогръбките и да свие паричното предлагане.

Авторите Теодор Торен и Ричард Уорнър, описаха резултата от свиването на паричното предлагане в книгата си „Истината за парите”:

Тежките години след Гражданската война, можеха да бъдат избегнати, ако узаконяването на зеленогръбките беше продължило според плановете на президента Линкълн. Вместо това последваха няколко парични паники, които днес наричаме рецесии, като те принудиха Конгреса да узакони поставянето на банковата система под централизиран контрол. Така на 23 декември 1913 година беше прокаран законът за Федералния резерв.”

 

С други думи, чейнджаджиите искаха две неща:

  • 1/ Връщане на частно притежаваната централна банка, под техния контрол
  • 2/ Американска валута обезпечена с тяхното злато.


Стратегията им беше двупосочна - първо да причинят серия от паники (рецесии), които да убедят обществото, че само централизираният контрол върху парите може да осигури стабилност.


На второ място те трябваше да премахнат толкова пари от системата, че да направят повечето американци отчаяно бедни за да не могат да се противопоставят на банкерите или пък да не мислят за това. През 1866 г. един милиард и осемстотин милиона долара бяха в обръщение в САЩ, около 50.46 долара на човек. Само през 1867 г. 500 милиона бяха премахнати от паричния обем. Десет години по-късно, през 1876 г. паричното предлагане в САЩ беше свито до 600 милиона долара. С други думи 2/3 от парите на Америка бяха извадени от употреба от банкерите. В обръщение останаха само $ 14.60 на човек. След още десет години, паричното предлагане беше намалено до 400 милиона долара,въпреки че населението нарастна. В резултат на това само 6.67 долара на човек останаха в обръщение 84% загуба на покупателната сила за 20 години. Днес икономисти се опитват да ни предложат идеята, че рецесиите и депресиите са естествена част от нещо, което те наричат „бизнес цикъл”.

Истината е, че паричното предлагане е манипулирано и днес, както е било преди и след Гражданската война.


Как се случи това? Как така парите станаха оскъдни?

Банките изискваха незабавно плащанена заемите и не отпускаха нови. В добавка, сребърните монети бяха претопявани. През 1872 г. човек на име Ърнест Сед получи 100 000 лири (Около $ 5,000,000) от Банк ъф Инглънд и беше изпратен в Америка да подкупи необходимите конгресмени за да се демонетизира среброто Беше му наредено в случай, че тези пари не стигнат, да изтегли още 100 000 или толкова, колкото е необходимо. На следващата година, Конгресът прокара „Закон за монетите” от 1873 г. и отливането на сребърни долари беше рязко прекратено. Всъщност републиканецът Самюел Хупър, който предложи проектозакона, призна че той е бил написан от Сед.

Истината става още по-неприятна, когато през 1874 г. самият Сед призна кой стоеше зад тази схема:

Отидох в Америка през зимата на 1872 - 73 година, със задачата да осигуря гласуването на проектозакон за демонетизирането на среброто.Това беше в интерес на тези, които представлявах – управителите на Банк ъф Инглънд.”

Но борбата за контрола над американските пари все още не беше приключила. Само три години по-късно, през 1876 г. с една трета от населението на Америка без работа, хората започнаха да се изнервят. Надигнаха се протести за връщането на зеленогръбките на президента Линкълн, или на сребърните пари, за да се увеличи обема на парите. Същата година Конгресът създаде комисия за среброто, която да разреши проблема. Докладът и, ясно показа виновниците – наднационалните банкери. Докладът е интересен и с това, че сравнява умишленото свиване на паричния обем от банкерите след Гражданската война с падането на Римската империя:

Бедствията от времето на "тъмните векове" бяха причинени от намаляването на парите (в обръщение) и падането на цените... Без пари цивилизацията не би започнала развитието си, а когато предлагането им стане все по-оскъдно, тя залинява и ако то не се облекчи, загива. По време на християнската ера на Римската империя, металните пари в обръщение са били на стойност един милиард и осемстотин хиляди долара, а към края на петнадесети век те се свиха до 200 милиона... Историята не познава друг така опустошителен период като този от Римската империя до тъмните векове.”

Въпреки този доклад на комисията, Конгресът не предприе никакви мерки. На следващата 1877 г. от Питсбърг до Чикаго избухнаха бунтове. Факлите на гладуващите вандали осветиха небето. Банкерите набързо обмислиха следващия си ход. Те решиха да изчакат. След като отново си възвърнаха контрола, те не възнамеряваха да се откажат. На събранието на Американската асоциация на банкерите, те убедиха членовете си да направят всичко възможно за да осуетят намеренията за връщането на зеленогръбките. Секретарят на асоциацията, Джеймз Бюъл, написа писмо до членовете и в което нагло призова банките да осуетят усилията не само на Конгреса, но и на пресата:

Съветвам ви да използвате всякаква възможност да подкрепите тези от големите ежедневници и седмичници, и най-вече земеделската и религиозна преса, които се противопоставят на издаването на книжните пари със зелен гръб и да оттеглите подкрепата си от тези, които не желаят да се противопоставят на идеята правителството да печата парите. Анулирането на закона за създаването на пари от банките и възвръщането към пари издадени от правителството означава да се дадат пари на хората, което сериозно ще намали нашите печалби (и власт), като банкери и заемодатели. Срещнете се с вашия конгресмен и го ангажирайте да подкрепи нашите интереси, за да можем да контролираме законотворчеството.”

С увеличаването на политическия натиск върху Конгреса за промени, пресата, се опита да отвлече вниманието на хората от истината.

На 10 януари 1878 г. Ню Йорк Херълд Трибюн написа следното:

Столицата на страната най-после създаде национални банки. Нека да видим, дали Конгресът ще се осмели да им се противопостави.”

Този ход не беше съвсем успешен. На 28 Февруари 1878 г. Конгресът гласува Закона Шърмън, който позволи отливането на ограничен брой сребърни долари, слагайки край на петгодишно прекъсване. Това обаче не премахна зависимостта на валутата от златото, нито пък напълно възстанови среброто. Преди 1873 година, всеки който донесеше сребро в щатския монетен двор можеше да получи равностойността му в долари, безплатно.


Това се промени. Все пак сребърните пари отново се вляха в икономиката.


Вече без заплахата върху контрола им над парите, банкерите започнаха да дават заеми и това беше края на Депресията. Три години по-късно, американците избраха републиканеца Джеймз Гарфийлд за свой президент.

Гарфийлд разбираше как се манипулира икономиката. Като конгресмен, Гарфийлд беше председател на Комитета по кредитите, както и член на Комитета за банките и валутата. След встъпването си в длъжност, той открито се нахвърли върху чейнджаджиите:

Този, който контролира обема на парите в дадена страна, е пълен господар на промишлеността и търговията и..., а когато се разбере, че е много лесно да се контролира цялата система от няколко влиятелни личности на върха, няма нужда да ви се обяснява кое поражда инфлациите и депресиите.”

Няколко седмици след това изказване, на 2 юли 1881 г. президентът Гарфийлд беше застрелян.

 


/Плевен Онлайн Портал

‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:219 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).