The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » България » Сатанисти и предатели на България » Геополитическа реминисценция за България като национален дом на евреите ("Нome of the Jewish World")

България » Сатанисти и предатели на България

Геополитическа реминисценция за България като национален дом на евреите ("Нome of the Jewish World") Изпрати E-mail
България - Сатанисти и предатели на България
Дата на публикуване: 05 Май 2013
Публикацията е прочетена: 13290 пъти

Или крайната фаза на изпълнението на един, далечно планиран отвън, таен възход на един пожарникар на върха на една държава - уникум за Европа и в Света!


В момента световните ционистки кръгове, заедно с проеврейските такива у нас, определено обособяват България в геополитическа територия от ново "качество", съчетано  с механизма за реминисценция за бъдещото нейно превъръщане в "Нome of the Jewish World" (или национален дом на евреите).


Т.е., те вкупом ратуват за качеството на най-приемливата за в бъдеще ексзистенц-"дестинация" за живеене за самите тях - световните ционисти и проеврейските им застъпници, помощници, слуги-продажници  у нас.

Защо?

Защото:

  •          Евреите и коренното население на Светите земи от хилядолетия са в конфликт за библейския Ханаан (Палестина). Тогава, преди 3000 г. пр. Хр., евреите били негроидно-подобно скитническо племе, а хетите, като коренното население са били високо културно поселение.
  •          Израелско-Арабският конфликт из земите на днешна Палестина продължава неотслабващо и до ден днешен.
  •          Ще продължава и в бъдеще!
  •          Настоящият "Еврейски национален дом" (държавата Израел) става все по-некомфортна земя за спокойно живеене на евреите.

 

Реминисценцията като понятие – ако с едно изречение мога да я определя – е възкресение на НЕЩО, породено от ана́мнезиса. В днешните хай-тек времена реминисценцията едва ли не едностранно и единствено се свързва с електронната  реминисценция.


В днешните хай-тек времена, реминисценцията едва ли не едностранно и единствено се свързва с електронната  реминисценция.  

Но реминисценцията има дълбоки и древни философски корени.

Още от концепцията на Платон, вградена в риториката на Сократ се прокарва идеята, че механизмът за реминисценцията е припомнянето (анамнезис, anamnes, ст.гръцки ἀνάμνησις) и се състои в това, да осигурява достъп до мотивите за причините, макар, понякога, неосъзнати или отдавна забравени от простолюдието, но никога в отбрания кръг на "жреците".


Във "Федон" Платон поставя за пръв път - станало днес почти догма - че всъщност, знанието е спомен.

Във "Федър" Платон постулира реминисценцията (припомнянето), като посвещение в мистериите и като подход (приближение) към духовно съвършенство.

 

Древните юдеи крадат тези постулати, идеи, блага, богатства и културни ценности от другите цивилизационни народи преди тях, взаимствуват, преиначават ги като собствени заслуги в областта на първостроителството на човешката култура... , като ги превръщат от посвещение в мистерии на прикритата и тайна реминисценция (припомняне).


Това обяснява хилядолетното гонение на евреите от там, където всички народи са им дали подслон от древността, та до днес... С едно само изключение – мисля, че е единственото изключение - Отоманската империя (ако не се лъжа, не съм историк).


Затова тези "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци" постоянно търсят "Обетованата земя" и "Нome of the Jewish World".


Всички податки, особено от 2001 г. говорят едно, че България е вече "заплюта" като национален дом на евреите.

1. Причини, "обосновка" и обосновка

Исторически податки и артефакти за цивилизациите и евреите

Ционистът Александър Шюлер в книгата си "Расовото дворянство на евреите" им приписва заслуги в областта на първостроителството на човешката култура.


С това Шюлер прави през 1913 г. една съвременна реминисценция (припомняне).

Как става това – много малко историци са го обяснили. И дали това е така?

А кои стоят зад това?

И най-вече Защо?

Но достатъчно е да се обърнем към миналото, за да видим, че еврейството, никога не е имало собствена култура, а я е заимствувало от другите народи, най-вече от арийските народи.


От 12-те арийски племена от древността днес са останали само три – българи, арменци и определена общност в Иран.


За никакви евреи и то със заслуги в областта на първостроителството на човешката култура не се споменава от сериозните и непредубедени историци и антрополози.


Коренното население на Сирия и библейския Ханаан, преди появата на евреите там, се състояло от хети. Евреите били скитническо племе, а хетите тогава били толкова културни, че имали дори свои фамилни гробници и "предлагали на Авраам да погребе Сара в една от най-хубавите" (от Битие 23, 6).


Още около 2500 година пр. Хр., в Мала Азия, в Анатолия (днешна Турция) хетите обособяват център на културата, който става едно от най-древното огнище на цивилизацията, от което черпели всички народи от Черноморския басейн до Червено море.


Вероятно - не съм историк, нито антрополог - те са били индоевропейски народ. Анатолийското плато, което те заселили, било един от най-важните културни центрове, развили се върху основата на земеделието.


Хетската държава обединява много племена, които говорили на различни езици. През II хил. пр. Хр., след като се оформила сравнително единна хетска народност, основен станал езикът на древните жители на Анатолия, известни като протохети, хати или хета.


Това е най-древният индоевропейски език, за който има писмени сведения.


Краят на хетската държава настъпил към 1200 г. пр. Хр. след многобройни опустошителни войни с Египет и Асирия и нашествието в Мала Азия на племена от Балканите и Егейските острови, наречени в египетските текстове „морски народи“. В източните и южните провинции, в Източна Анатолия, по бреговете на Ефрат и в северната част на Древна Сирия възникват новохетски царства или княжества, в които хетската цивилизация просъществува още 5 века.


Първата поява на евреите в Ханаан трябва да се различава от втората. По него време главното имущество на народа е бил добитъкът, и само скотовъдството давало достатъчно средства за съществуване, затова евреите, които се заселили в "обетованата земя" били овчари и скитници. Докато живели в Палестина, те били по-добре от законните господари на страната, понеже стадата постепенно станали тяхна собственост.


Евреите проникнали в Ханаан от другия бряг на река, Ефрат и се нарекли "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци".


Хетите наричали Авраам княз Божи (Битие 23,6).


След кратко престояване в Египет, където живели 430 години, евреите ограбили египтяните и отнесли оттам всичко: инструменти, земеделски оръдия, добитък и всички домакински принадлежности.


Втората им поява в Палестина вече била като завоеватели, които заграбили всички богатства в ръцете си. Исус Навин заповядал да се изтребва всичко живо, а златото, среброто, добитъкът, едър и дребен, да се ограбва и да се дава в дома на националния Бог Израилев (Кн. Иис. Изд., гл. VI, VIII, Х и XI).


Хивейците и иефусеите, които дали името на Йерусалим, както и другите племена на Ханаан, които са се слели с придошлото население, са оставили само незначителни следи в "Обетованата земя".


При предварителното си влизане в "Обетованата земя", евреите правели най-грижливо стратегическо и икономическо разузнаване, а именно: какви хора живеят там, силни ли са или слаби във военното дело, колко са, плодородна ли е земята, какви и колко градове има, има ли градини, овощни градини, каква е растителността, има ли много лозя и добитък и т. н.


Когато земята се оказвала интересна, евреите нахлували там с хитрост, вземали оръжие, избивали местните мирни жители и ограбвали всичко и го предавали в житницата на "националния Бог на Израиля"...


По този начин синовете на Израиля, заграбили чуждата земя с всичките й богатства и културни ценности, станали господари на положението, и от този момент евреите изплували на повърхността на историческата сцена, като самостоятелен народ-повелител...


Унищожили законните господари на страната, евреите станали щастливи наследници на културните си предшественици хетите, като им отнели не само писмените знаци и изкуството, но и основите на държавните и религиозни схващания.


Не е изключена възможността, воденето на древното историческо поверие за сътворението на света да принадлежи на хетите, като създатели на културата и цивилизацията. Но евреите са я преправили за своя сметка, като са използували готовия материал като му придали тенденциозен характер за Богоизбрания Израил, като единствен народ, заслужил любовта на Бога, а от там насетне да се обявяват за "богоизбран" народ.


От този период еврейската история започнала особено да се отличава с прояви у Израиля на жажда за заграбване на чужди владения и установяване върху чуждите народности на своето сурово господство.


Ето така започва "възхода" на евреите - чрез привояване на всичко, та чак до днес.


Ако се съди по таблиците, намерени от Виклер в Бигази-Хеви, езикът на хетите бил от рода на иранските езици, а религията им се състояла от арийски елементи.


Филистимците били индоевропейски народ, играл в историята голяма роля преди появата на евреите.


Според библията те се наричали "палестим" и от там произлязло името „Палестина”.


Хетите, кимерите и филистимците положили в Палестина главните основи на културата, станала плячка на евреите по-късно през вековете.


През 538 пр. Хр. цар Кир Велики (Кир ІІ) дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя.


Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. На това се дължи и днешната омраза на евреите към Сирия понастоящем. Християните в Сирия днес са главния обект на подмолната мотивация за ядрената "явна зяплаха" на Иран и "режима" в Сирия за региона, а от там, ако щете, едва ли не за целия свят.

Защо ли?

През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите.

Пак – Защо ли?

Около 617 г. византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството).

През 631 г. възниква официално мюсюлманството.

Пак – Защо?

От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 г. (Първи кръстоносен поход)

До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии.

До 1517 г. управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 -  Османската империя. Това, в крайна сметка, са 400 години.

И пак – Защо?

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма.

Това явление е известно като "Хаскала" и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава).

И пак – Защо?

До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%. (вж. ТУК)


В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на идеолога им за това - Теодор Херцел към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не е била осъществена. Смъртта на Херцел през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи...

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя.

Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство (по-късно, през 1948 г. създават т.н. кибуци – първообраза на ТКЗС-та у нас) и Родшилдови им дават паричен ресурс да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души.

Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство.

Създават се колективни стопанства (първите кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката.

Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на държавата Израел.

Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави.

В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-Арабски конфликт.(Още вж. ТУК)


И така: този Израелско-Арабски конфликт продължава неотслабващо и до ден днешен.


Основният претекст за исторически претенции на евреите за най-древна нация и едва ли не за основоположници на световната цивилизация е полулегендарното Давидово царство, като първото единно държавно формирование на евреите.

Според повечето историци, Давидово царство е съществувало между 1020 и 930 година пр. Хр. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз.

Саул от племето на последния, според книгата Битие син на Иаков Венямин, става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете).

Вторият цар (или третият, ако се брои Йевостей) - Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството.

Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство.

Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.


От Уикипедия, свободната енциклопедия, четем:

“Още първите еврейски водачи (според Библията) сключили с Яхве завет и той им посочил земя, в която да се заселят - Ханаан (Палестина).

По-късно, потомците на Авраам напуснали тази земя и преминали в Египет. Там според легендарните сведения на Стария завет, евреите останали повече от 400 години, като в края на този период египетския фараон Рамзес I и неговите наследници значително увеличили тегобите и гнета над евреите и това станало причина те да напуснат Египет.

Мойсей и неговият брат Аарон застанали начело на евреите, извели ги от Египет и ги повели обратно към Обетованата земя. За Мойсей в Библията пише, че той бил в личен контакт с Господ (Яхве) и, че по време на пътуването получил от него скрижалите на завета и множество други закони и предписания.

Богоизбраният му народ трябвало да воюва с ханаанците, за да си възвърне земята, но пътуването към древната родина на израилтяните продължило цели 40 години, като причината за това била нуждата от закалка, преди да могат да нахлуят в Ханаан и да го завладеят. Затова двамата пророци-предводители от Изхода, не успели да влязат, заедно с народа, в Обетованата земя, а починали преди това.”

Това е легендата за древната библейска еврейска история, както я описват в Уикипедия, световната свободна енциклопедия.

А каква е легендарната древна предбиблейска протобългарска история и цивилизация, описвана  и в Уикипедия, макар под друга форма и/или завоалирано, а понякога - фалшифицирано?

И пак – Защо?

Историята се пише (макар някои казват от победителите - според мен - не винаги е така), но археологията, артефактите, автентичните находки  и историческите факти - остават!


Събития, артефакти, исторически факти и автентичните находки:

  •          Артефакт- 2900—2400 г. пр. Хр. - шумерски пиктограми;
  •          Артефакт- 2900—2334 г. пр. Хр. - месопотамски воини в Ранния Династически период;
  •          Артефакт- Ур - става един от най-богатите градове в Шумерия;
  •          Артефакт- 2890 г. пр. Хр. - краят на Първата династия в Египет и началото на Втората династия;
  •          Събитие- 2873 г. пр. Хр. - Енох е "взет от Господ" според еврейската Библия;
  •          Събитие- 2807 г. пр. Хр. - голям астероид или метеорит пада в Шумерия;
  •          Исторически факт- 5300 г. пр. Хр. - Самара (Шумер), държава, създадена от протобългарите масагети - арийски клон на древните иделци – в района на двуречието, която в чест на добрата дива Самар я наричат така, а днес - област, наричана от сегашните евреи Самария (на иврит שומרון‎, Шомрон) като географско определение за планинската северна част на Западния бряг (на река Йордан), Палестина.
  •          Исторически факт- 354 г. пр. Хр. - "Латински анонимен хронограф" - Зиези, последният арийски владетел на Шумер е посочен за родоначалник на българите.
  • §         Исторически факт-  IV в. пр. Хр.- Александър Велики достигат с войските си до държавата наречена Балхара, която не му се отдава да завладее и е бил принуден да сключи мир с нея.
  •          Исторически факт-  I в. сл. Хр.- един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама.
  •          Исторически факт-  до X в. сл. Хр.- в Памир е съществувало княжество с име Бургар (Ибн Хаукал - X век, Ибн ал Асир -1024 г.)

 

Иво Андровски, млад български историк пише за създаването на Шумер (Самара) и появата на страната Балхара:

"Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В "Джагфар тарихъ" пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру (безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат в днешна Армения). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в "Латински анонимен хронограф" от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит "Ведите", по-точно в "Атхартва веда", пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В "Махабхарата" (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В "Латински анонимен хронограф" пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география "Ашхарацуиц" (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан "люлката на царете". Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била "балхара". Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд."

Още за иделци и шумери вж. ТУК.


И така: Тази Древна Шумерия е Първата човешка цивилизация в света.

Възниква в 5300 г. пр. Хр. на територията на днешен Ирак. С време се разширява от планините Торос в Турция и Средиземно море до Кавказ на север и част от Иран. На англ. шумерите са наричани СУМЕРИ, а древните кимери СИМЕРИ.

Шумерите изобретяват колелото, писмеността, аритметиката, геометрията, чука, пирона, колесницата, лодката, копието, щита, канализацията и изкуствената иригация.

Луната на шумерски е била наричана НАНА.

Слънцето – УТУ.

Главното божество – АНУ.

Всички божества – Анунаки.

Езикът на шумерите не е като никой по-света, но някои смятат, че е турански или алтайски език.

Световната наука смята също, че скитите имат доста шумерски характеристики.
Страната с най-голяма пропорция шумерски думи (200 ) днес е Казахстан, населението на който е било оригинално скитско(сака) преди турците да ги помонголчат в средните векове (проблема е, че шумерите са кавказоиди, докато оригиналните турци в Туркменистан, Узбекистан са с монголски примеси, а не като турците от Турция, които са 55-65% с анадолско-византийско потекло).

Прабългарският лексикон съдържа значителен брой шумерски термини за което знаем от руините на първото българско царство чрез думи на една измряла цивилизация в 2000 г. пр. Хр., които мистериозно са намерили място в прабългарският език.

В края на краищата шумерската цивилизация е била унищожена от просташките арабски племена - АМОРИТИ и населението масово е емигрирало в Кавказ, Иран и на север по принцип понеже от юг са били нападнати от суровомесоядните араби.

Кои са АМОРЕИТЕ (аморити)?

(от история на Стария свят, история на Древния изток)

Семитски племена, които се населяват в Плодородния полумесец през 3-1 хилядолетие пр. Хр. Аморейският език е близък до акадския и днес е известен само от отделни запазени в тогавашните текстове имена. През 24-16 в. пр. Хр. се заселват в Сирийската степ.

Около 1894 пр. Хр. завладяват Вавилон и го превръщат в център на Аморейската държава, управлявана от т.н. Първа аморейска династия. Основават и други самостоятелни държави в Месопотамия; от тях най-важна роля има Мари.

Според първите споменавания на амореите в Месопотамия, в края на 3 хилядолетие пр. Хр. те населяват територията на Древна Сирия и Ханаан, но се предполага, че са се преселили там от Арабския полуостров. Групи амореи се заселват в Месопотамия, като първоначално остават под властта на местните държави. След падането на Третата династия на Ур, на територията на Месопотамия възникват множество малки държави, много от които са доминирани от амореите. Една от тях е Вавилония, която подчинява цяла Месопотамия и остава водеща сила в региона до около 1600 пр. Хр.

През следващите столетия аморейското присъствие в Месопотамия отслабва и около 1100 пр.Хр. те отново се свързват само с Древна Сирия и Ханаан.

 

Проф. Джей М. Робъртс прави в тази насока един много точен анализ.

Според "The New Penguin History of the World" by J.M.Roberts:

"Всички народи участници в ранната история на Близкия Изток са принадлежали към светлокожата човешка фамилия (бялата раса), която е една от трите основни етнически класификации на Хомо Сапиенс (останалите са Негроидна и Монголоидна)."

Езиковите различия карат учените да направят допълнителни разграничения на бялата раса.

Така по филологичен признак хората от Близкия Изток биват разделени на:

  •          - Хамити - произлизащи от Африка на север и североизток от Сахара;
  •          - Семити - хората от Арабския полуостров, хора от Индо-Европейския език, които от южна Русия около 4000 г. пр.Хр. се разстилат в Европа и Иран и "Кавказка раса" - в Грузия.


Към 2500 г. пр.Хр. семитите са вече добре установени в централна Месопотамия в средните участъци на Тигър и Ефрат (което е било всъщност Вавилон). Там те влизат в контакт с "кавказците", които населяват високопланинските земи на североизток.


Около 2000 г.пр. Хр. народи говорещи езици от Индо-Европейската група също се появяват в региона. Те идват от две посоки - Хититите навлизат в Анадола от Европа, а в същото време от Изток настъпват иранците.

Между 2000 и 1500 г.пр. Хр. тези суб-групи, Хитити и Иранци, се смесват със Семитите и Кавказците в района на Близкия Изток.


Самият проф. Джей М. Робъртс прави угоровката, че всички подобни сценарии са "силно импресионистични". Въпреки това в никой от вариантите не се споменава за присъствието на хора от негроидната раса в пределите на древния Вавилон, така че според мен е нелепо да се твърди, че "вавилонците били черни".


Що се касае конкретно за Вавилон - най-известният техен крал - Хамураби е от Семитското племе Аморити. Той става крал някъде около 1792 г. пр.Хр. и от негово време нататък се смята, че Вавилон става символичен център на Семитските народи от юга.

Вавилонската глава (скулптура) от периода 2025-1594 г.пр. Хр., която много учени вярват, че е на крал Хамураби може да се види на  http://en.wikipedia.org/wiki/Image/Hammurabi_Face.jpg Според мен това НЕ може да бъде глава на чернокож.


Хамураби (Hammurabi) е бил шестия крал на Вавилон. След завладяването на Шумер и Акад, и свалянето на последната шумерска династия Исин, той е бил първи крал на Вавилонското царство (империя).

Хамураби владеел Вавилонското царство от 1792 г. пр.Хр. до неговата смрт до 1750 г. пр.Хр. (датите са непотвърдени). Бил е роден през 1810 г. пр.Хр. При него Вавилон постига хегемония из цяла Месопотамия. Той е известен със законите от Законникът на Хамураби. Законникът и бил изписан на каменна стена и поставен на явно място, за да може да го виждат от населението.

 

Друга доказателствена теза е от Мълвина Господинова, също млад български историк, която пише за Вавилонския плен на старозаветните евреи, за "богоизбраността" им, за фарисеите, за полагане и вкореняване на реминисценцията още в древността по времето на т.н. Вавилонски плен, осъвременяването й, тайните общества и корените на масонствато:

«Съвременните фарисеи водят война в очакване на своя месия

Под "истинско" познание тайните общества разбират търсенето на начин за обезсмъртяване и обожествяване на човека

Трима израелци, сред които и две деца, бяха убити при атентат в хотел в кенийския град Момбаса в четвъртък. Няколко минути преди това израелски самолет бе обстрелван с ракети. Четирима израелци са загинали при безразборна стрелба на автобусна спирка в Бейт Шеан, Северен Израел. "Хамас" призовава привържениците си да започнат "електронен джихад" срещу израелски интернет страници. И всичко това в рамките на 24 часа. На какво се дължи тази "опасна ескалация на терора срещу еврейската държава" според думите на външния министър на Израел Бенямин Нетаняху? Защо от друга страна, израелците с танкове и ракети рушат палестински селища и събарят джамии в Ерусалим, като отказват да изпълняват резолюциите на ООН, отнасящи се до омиротворяването на Близкия изток? Каква е основата на съвременното израелско самочувствие на "недосегаемост" в световната политика и откога датира то?

По времето на Вавилонския плен на старозаветните евреи се появява една изключително богоборческа секта - на фарисеите-отцепници (евр."прушим"). Нейното учение съчетава халдейския култ към обожествения човек, чиято същност вавилонските мъдреци така определено и ясно формулират преди 3000 г. (през ХVIII в. това прави и видният масон Луи - Клод дьо Сен - Мартен), и някои левитски тълкувания за расовата избраност. Новото учение обаче не е нищо друго освен грубо извращение на Авраамовата мисия и Божиите завети, дадени на древните евреи. Заветът вече се разбира като договор, гарантиращ им материално господство. А от тази идея до високомерното презрение към останалите народи пътят е кратък. Така вместо Божий народ, евреите започват да се възприемат като народ - божество.

Image Вавилонската кула остава символ на богоборческия стремеж на хората да бъдат равни с Бога. Репродукция на Брьогел "Вавилонската кула"

До Вавилонския плен нито в свещените текстове, нито в еврейските летописи се споменава за фарисеи. Те се появяват като следствие от влиянието на халдейския култ, оказано върху някои иудейски учени, главно левити, и свързаните с този култ египетски и древногръцки езотерични общества. За разлика от останалите еврейски духовници и мислители фарисеите най-успешно усвояват същността на халдейския пантеизъм и дуализъм, като го преработват чрез съчетаване с расовата гордост на избрания народ. От това своеобразно сливане се ражда Кабалата или "преданието" на "отцепниците". Дълго време то се предава само устно от учител на ученик, а 800 години по-късно става основа на Талмуда, чийто пълен израз е "Зохара" ("Книга на великолепието").

Всички тайни общества примамват своите адепти именно с това - да превърнат човека в бог чрез посвещаването в някакво висше, специално познание. Традицията на тези херметични (затворени) общности се развива изключително в Египет, Халдея и Елада, при което между религията, науката и философията се слага знак за равенство. Красноречив факт, разкриващ скритата същност на посвещенията, е това, че поклонниците на Митра и Орфей, египетските жреци, питагорейците, платониците отдават огромно значение на магията, окултизма и астролгията, които приемат за най-преките пътища към прозрението на тайното познание.

Да направим паралел между начините, по които Бог, от една страна, и тайните общества, от друга, дават познание на човека. Господ дарява познанието явно, открито и то касае всички хора, а не обособена част от тях, която да е облагодетелствана със специално посвещаване. Неговите слова са предназначени за всички. Светото Писание свидетелства, че всички Божии послания завършват с думите: "Иди и кажи...". В по-късно време Иисус Христос повелява: "Идете и научете всички народи" (Мат. 28:19). Не напразно Синайското законодателство започва с повелята, съдържаща познание за Бога: "Аз съм Господ, Бог твой" (Втор. 5:6). В свое време то се допълва със словата на Спасителя: "Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Иоан, 14:6). Явността, откритостта на познанието, дадено от Бога, е характерен и съществен негов белег. Най-ярката му проява пък е самото Боговъплъщение, при което Бог явно, в осезаем, човешки вид се открива пред човешкия род и дарява богопознанието на света. Той категорично определя отношението Си към тайните и скрити неща, показвайки тяхната несъстоятелност: "Няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве" (Марк. 4:22); Че тайните и скрити неща произлизат от злото, а явните са богоугодни, свидетелстват и следните Христови слова: "Всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени" (Иоан. 3:20 - 2).

Изначално създадени с ум, разум и свободна воля, направлявани от духа, хората априори са носители на познание, заложено в тях от Твореца - висшето познание за Бога. Тайните затворени общества обаче не приемат това познание и се основават на идеята, че Бог е скрил от човека истинската същност на познанието, чиято тайна е изключително важна, не само за битието и всемира, но най-вече за обезсмъртяването и обожествяването на човека. Подходът за въвличане на човека в напразното търсене на някакви скрити истини е разпалването на гордостта му чрез внушаването на мисълта, че е избран, че е по-висш от останалите, че е съвършен и с това е заслужил да бъде посветен във "висшите тайни". Характерен белег на езотеричните общества - от създаването им до днес, е грубото разделение между гордите и "съвършени" посветени, и останалите "нисши" същества, които не са "достойни" да получат познанието. Подобно на другата основна характеристика на тези общности - да бъдат тайни, и тази влиза в остро противоречие с Божествените норми. Бог не разделя хората на висши и нисши, макар да ги създава различни помежду им. Това, което внася различие и разделение е тяхната вяра, смирение и добродетелен живот в помощ на другите. Затова именно според тях някои хора се удостояват с особено Божие благоволение, а други се лишават частично или напълно от Неговата всеопращаваща милост и благодат. Дори към съгрешилите и престъпилите законите обаче отношението не е като към "нисши", "непригодни" или "недостойни", а като към болни, слаби и нещастни, които се нуждаят от помощ, съпричастие и милосърдие: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Марк. 2:17);

В тайните общества липсва дори и подобие на такова отношение, тъй като гордостта съзижда тези съюзи, а тя е лишена от любов и милосърдие. В търсене на химерното "висше" познание "посветените", подчинили се изцяло на гордостта си, закономерно се отдалечават от извора на всяка мъдрост - богопознанието, даряващо благодат само на смирено търсещите Бога. Лишени от нея, т. нар. посветени не могат вече да възприемат Бога като живо и вечно Съществуващ, а Го принизяват до някаква човешка фикция - разум, познание, власт или сила. Сатанинската същност на "тайното познание" - цел на всяко затворено общество, е добре прикрита зад фасадата на висши духовни търсения, които обаче съвсем логично се осъществяват и със сатанински средства - магия, гадателство, общуване с духове.

Фарисеите започват да подменят същността на вярата и все повече се домогват до пълна духовна и политическа власт над еврейския народ. Упорито се внушава идеята за световно еврейско господство. Какви са методите, с които те постигат своите цели и как се оформя прословутият "фарисейски квас"?

Поредната брънка в богоборческата верига на древните езотерични общества е и еврейската фарисейска секта, която в огромна степен усвоява и синтезира зловещите постижения на езическите посветителски традиции. Преди обаче гордо да провъзгласи себе си за изпълнение на еврейските въжделения фарисейската общност трябва да преодолее силата на възраждащата се в пленените евреи вяра в Единия Бог, тъй като откритото й противопоставяне на този духовен процес би я лишило от всякакво бъдещо влияние сред народа. Лукавият прийом, използван в началото на всеобхватната им разрушителна дейност, в бъдеще се превръща в тяхна постоянна практика. Това е прийомът на подмяната и имитацията - винаги подмолни и обвити в безброй трудно обясними аргументи и мотиви, целящи да прикрият истинските цели.

Така, стремейки се всъщност към унищожаването на вярата в Бога, фарисеите лицемерно застават начело на религиозния подем, обхванал еврейския народ по време на Вавилонския плен. Те го трансформират в сложна обредност и нелепи изисквания за стриктно изпълнение на иначе нищожните и по-скоро технически предписания на Мойсеевия закон. Така започва постепенната подмяна на истинската същност на вярата, която се превръща в нещо второстепенно, а на преден план се извежда нейната формална изява при лукавото внушение, че тя всъщност е истинското почитане на Бога. Едновременно с въвеждането на формализма във вярата, наречен по-късно от Спасителя "фарисейския квас, койте е лицемерие" (Лук. 12:1), новите богоборци насочват своите усилия и към завоюване на ръководни позиции сред еврейския народ. Започва разработването на една особена националистично - религиозна програма, която в бъдеще им осигурява пълна власт в обществото. Всичко това, разбира се, става на тайни заседания на сектата, в която по време на вавилонския плен участват само няколко левити и книжовници. Впрочем според свидетелството на римския историк от еврейски произход - Йосиф Флавий, числеността на сектата, дори по времето на нейния открит апогей, не надвишава 6 хил. души.

Днес наследниците на фарисеите чакат идването на "свой" месия, различен от Христос. Според публикации те се готвят да разрушат джамия в Ерусалим, за да разчистят пътя му. Международните организации за защита на вероизповеданията обаче не се месят както у нас.»

(Monitor, 30 Ноември 2002 г. - бел. Н.Т. статията вече не е в архива на Монитор)

«Целта на масоните – атеистичната република

(Мълвина Господинова, историк)

За "свободните зидари" обединена Европа е първата крачка към създаване на световни съединени щати и наднационална власт. А тържествуването на човека може да стане чрез "Война против Бога".

Преди седмица се състоя годишната конференция на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Масонският форум отбеляза тържествено 10-годишнината от възстановяването на откритата си дейност след края на комунистическата власт.

Франкмасонството се разпространява в България в началото на ХIX век.

Според повечето изследователи, първият българин, посветен в масонството е архимандрит Ефрем, който през 1820 г. в Кишинев е въведен във френско-руската ложа "Овидий". След завръщането си в България, духовникът се опитва да основе ложа в Русе. Това обаче, става факт едва след Освобождението, през 1880 г., когато с патент на Великия Изток на Португалия е провъзгласено създаването на първата българска регулярна ложа-"Балканска звезда", със седалище в Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър (1827-1898), масон от 33-та степен на Стария и приет шотландски обред. Преди Освобождението,  Ведър е в много тесни контакти с БРЦК и въвежда в масонството много от най-именитите революционери, някои от които заемат важни ръководни постове в третата българска държава.


Великият майстор на Великия Ориент Ален Боер, сниман на фона на масонски символи Снимка: Архив: "Монитор"

Родното масонство навлиза в нов етап от своето съществуване през 1992 г. Тогава, през май, група български граждани са приети в немската ложа "Лесинг" (Мюнхен) и стават основоположници на новото регулярно българско франкмасонство. След завръщането си в България те основават през 1994 г. ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика", със седалище в София. През 1996 г., също в столицата е инсталирана и ложата "Заря", както и "Черноморски приятели" във Варна. Всички тези ложи се легитимират с патент на Обединените Велики ложи на Германия.

На 20 септември 1997 г., в свой собствен храм в София, петте ложи провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е въведен Иван Ставрев. До началото на 2000 г. българското масонство влиза в официални контакти с над сто Велики ложи и Велики Ориенти от цял свят.

Каква обаче е същността на масонското братство, какъв е неговият произход и към какво се стреми то? В енциклопедия "Ларус" е дадено следното определение:

"Франкмасонството е филантропска институция, която се стреми да осъществи определен идеал на обществен живот. То представлява орден или братство, "присадено" на старите мистични сдружения, но организирано през ХVIII век в един по-широк смисъл… Масонството не е тайно дружество, а по-скоро затворено общество."

Съвременното франкмасонство се ражда през 1717 г., когато се създава Великата лондонска ложа. През 1723 г. тя кодифицира своите стари харти в т.нар. "Андерсенова конституция". Според нейния създател - шотландският пастор Джеймс Андерсън, франкмасонството е "обновена" институция, чиито корени стигат до времето на Адам. Той уточнява, че първото си признание масоните получават едва през 926 г. в Йорк от принц Едуин, син на крал Ателстан.

Всъщност франкмасонството се основава на т.нар. "посветителска традиция". В този смисъл особено значение за изграждането и утвърждаването на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Особено ярък е приносът на фарисеите (и донякъде на есеите) в идейното оформяне на новото тайно общество. Едва ли са случайни приумици или съвпадения, юдейските символи и думи, използвани за разпознаване от масоните. Употребата на Кабалата и талмудическите инструкции е общоприета практика. Сред основните масонски символи е петолъчката и шестлъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали, използвани в ложите, се обясняват с тезата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм.

На това се дължи както особеното, едва ли не мистично значение, което масоните придават на тези антични строежи, така и вековния им стремеж да ги възстановят.

Подобно на фарисейската секта, и нейният идеен последовател - франкмасонството умело успява да си осигури необходимото влияние сред политическите и църковни среди на Западна Европа. За това говори и самото название на тайното общество (от френски - "свободен зидар"). През Средновековието с думата "франк" се обозначават лица или собственост, освободени от феодални данъци и повинности. С правото на такова освобождаване се ползват определени професии, сред които е и строителството. Представителите на тези освободени професии имат право на свободно придвижване и създаване на свои общности. Поради нарастващата необходимост от нови храмове и манастири Църквата осигурява на тази професия освобождаване от феодална зависимост и от закрепостяване към дадено феодално имение. Като следствие от тези близки отношения се появяват т.нар. монашески сдружения, строящи храмове и манастири. През XI и XII в. те постепенно придобиват светски характер и дават началото на занаятчийските братства и задруги. За разлика от другите професионални групи обаче, единствено строителите се ползват с изключителното покровителство на Църквата. Затова свободните зидари осъществяват най-тясно взаимодействие с монашеските братства и особено с тамплиерите, чието значение за развитието и разпространението на масонството е неоспоримо.

По времето на кръстоносните походи и пребиваването си на изток, тамплиерите се запознават с ученията на гностическите и херметическите езотерически школи. Особено силно е влиянието, което оказват върху тях фарисеите - кабалисти и талмудисти, и арабските алхимици. Усвоявайки тяхната идеология и организационна структура, монасите-храмовници учредяват подобни строителни общности, които разпространяват и в Западна Европа. След разпускането на тамплиерския орден през 1312 г., бягащите от Франция рицари-монаси намират радушен прием във Фландрия и особено в Шотландия, където крал Робърт Брус им дава пълна свобода на действие. Именно тогава се осъществява своеобразното сливане между масоните и ордена. До XVIII век обаче, масонството е в период на идейно оформяне, като търпи многобройни влияния най-вече от средите на различни езотерични школи - алхимията, ренесансовите общества, розенкройцерството.

През XVIII и XIX век франкмасонството окончателно се изгражда и утвърждава като синкретична окултно-политическа система, имаща вече конкретни цели в обществото. Най-общо, те са свързани с отношението му към християнството и държавността. Крайната цел на "свободното зидарство", прокламирана във всички негови конституции и харти, е човешкото обединение, основано на принципите на "свободата, братството и равенството", без разлика на религия, раса, етнос и култура; обединение в един световен съюз, който да доведе до изграждането на земен рай, на нова Вавилонска кула! Естествената преграда пред осъществяването на масонския идеал са именно религията и националните държави. Затова основната дейност на масонството, особено през последните два века, е насочена най-вече към унищожаването на тези два фундамента на човешкото общество.

Антихристиянската същност на масонството е заложена още в неговия зародиш, в който са синтезирани всевъзможни езически учения и фарисейски догми.

Два са основните начина, по които се осъществява масонското богоборство - проповядване и възпитаване на безразличие към религията и Църквата, и прокламиране на открит атеизъм. Първият е дело предимно на английските масони, според които: "в наше време човек си избира свободно вяра" (Нова книга на Конституцията на Андерсън).

По втория начин се развива романското масонство, което в даден етап разкрива истинското лице изобщо на масонството, тъй като открито обявява война на Бога и Неговата Църква.

През 1863 г. се определя целта на масонството като тържествуване на човека над Бога чрез "война против Бога и ненавист към Бога." На масонски конгрес в Белфьоре през 1911 г. се декларира: "Ние като антицърква, ще вложим всички усилия в нашите ложи, за да разрушим религиозното влияние във всички форми." В борбата си срещу християнството новите богоборци използват както опитите за подмяна на Христовата вяра, така и откритите гонения срещу Църквата: "На тези, които не могат да се отклонят от християнската вяра, ние ще докажем, че Христос също е проповядвал религията на природата и разума. Ние ще добавим, че тази несложна религия е била извратена, и ние сме единствените последователи на истинското християнство. Тогава остава да прибавим само няколко думи против духовенството и монарсите". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1903 г. четем: "Напомняме, че християнството и масонството са абсолютно непримирими - дотолкова, че ако се приобщим към едното, това означава, че скъсваме с другото. В такъв случай дългът на масона е един - да излезе смело на арената на борбата и да се сражава."

В началото на ХХ в. отново се определя политическия идеал на "свободните зидари": "Целта, към която ще се стремят всички масони, е атеистичната република, основана на всеобщото масонско братство на народите и страните". Според масонските идеолози това може да се постигне "само в социализма и комунизма, приложени в цялата им широта". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1912 г. четем: "Ние сме длъжни да обединим всички републиканци и в съюз с комунистите да изобретим програма за действие." А в Бюлетин на Великата ложа на Англия от 1922 г. се декларира, че "масонството, благодарение на което са станали националните революции, ще съумее в съюз с левите да произведе и интернационалната революция". Целта на тази революция е "подготвяне съединените щати на Европа, като първа крачка към съединените щати на света, и създаване на свръхнационална власт." (из Решения на световен масонски конгрес, Париж, 1917г)

Историческите събития през ХХ век доказват изпълнението на масонската политика. ХХ век изобилства с революции и преврати; това е времето на световните военни конфликти, отнели живота на милиони хора и довели до тотално прекрояване на световната политическа карта. Това е векът на разрушението на държавническите устои и морални ценности. Това е времето на повсеместно отричане на Бога и Църквата.

 На този фон абсурдно звучат думите на г-н Сарандев, българският Велик майстор, че очаква скоро времето, когато хората ще казват - "добър като масон".»

(Monitor, 5 Декември 2002 г. - бел. Н.Т. статията вече не е в архива на Монитор)

2. Съвременно подтвърждение

Днес е на лице един нов етап - появата вече на "подгряваща" литература в подкрепа на юдейската реминисценция.

Д-р Николай Панайотов, работещ в Музея на Възраждането във Варна през 2002 г. издаде на български и английски език (луксозно) сигнално издание на един 30-годишен негов труд "Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 години".

Академичното издание на 5-томната му монография веднага бе преведено на иврит и беше публикувано в края на 2003 г. в Тел Авив, Израел.


Варненският историк Николай Панайотов (през 1977 г. завършва история във ВТУ "Кирил и Методий") развива научната теория, че протоевреите от каменно-медната епоха (5000 - 3000 пр. Хр.) - т.нар. халколит, са населявали днешните български земи. Тук те първи в света са създали високоразвита цивилизация, която са пренесли в древния Египет. Ученият твърди, че оригиналните книги в Стария завет описват едно към едно не Египет, а българските земи. Протоевреите водят началото си оттук, а преселението им към Обетованата земя, разказано в Светото писание, наистина е продължило 40 години...


Вижте каква реминисценция, какво "припомняне" прави той.


Според него историята на Преселението на евреите е следната:

"Цялата официална теология се базира на Стария Завет за числеността на древните евреи и техните градове и села. Невъзможно е в пустинята Палестина да е имало 600 големи града, няколко хиляди села и там да са живели милиони хора. Още по-малко 3 млн. души да тръгнат да се преселват към Египет. Тези хора са живели в свои градове на Балканите и са прародители на днешните евреи.

Крепостта Овеч край Провадия е била военната столица на държавата Еврия. Тя е била крепост-еталон за халколитните градове. За щастие и сега има останки от порти, кули и стражници. В книгата на пророк Неемия в Глава Трета се споменава за Овеч. Не случайно в този текст се говори за общата порта, каквато порта има в крепостта Овеч.

Евреите не вървят 40 години от Египет към Израел, а в обратна посока от Балканите към Обетованата земя. Част от тях достигат до бреговете на Нил, където аристокрацията основава египетска държава в 3200 година пр. н.е. (бел. Н.Т. - представяте ли си - еврейската "аристокрация" създава египетската цивилизация) Те се отказват от единобожието и формират древноегипетския многобожен пантеон.

Протоеврейската държава Еврия е била унищожена от траките, които идват от север. През 3077 г. пр.н.е. край Варна се води най-решителната битка от Първата световна война в човешката история. (бел. Н.Т. - идиотско нали - Първата световна война в човешката история и за това са виновни ТРАКИТЕ) В тази война коалицията на праевреите и местните племена удържа победа над траките. Убитите били погребани в т. нар. Варненски некропол. Това обаче не е обикновен некропол, а военен мемориал, тъй като всички са били погребани като по конец.

В 3763 г. преди новата ера започва Втората световна война, в която обаче траките удържат победа. Това е началото и на първия геноцид в човешката история, наложен над праевреите. Траките започват да изтласкват протоевреите от земите им, като ги насочват към Босфора. Това е истинския "изход", а не този описан в Библията.

През 3761 г. праевреите пресичат Босфора при един от характерните за региона катаклизми - това е истината за отварянето на морето.

През 3760 г. евреите стъпват в Мала Азия. Именно заради това тази е година е обявена за еврейското летоброене."

Още според Николай Панайотов:

"Раят се е намирал не в Едем, а в Ед-Хем, т.е. отвъд Хем (това е най-древното име на Стара планина) (бел. Н.Т. – преименувна от траките в Хемус). Освен това край Рая тече най-голямата река, която преди да се влее в морето се разделя на 4 ръкава, но преводачите в Египет дори не са чували за Дунав, а пишат за реката, която те си знаят.

"Няма нито една река, която тече на Изток, както е казано в Библията и преди да се влее в морето да се разклонява на четири. Никъде по света няма втора река като Дунав.",

твърди той.

Пълни глупости според него били и писанията за Вавилонската кула. Според Панайотов в сегашния вид на Библията Господ бил представен едва ли не като някакъв майтапчия, който като видял как хората правят кула, решил да им размени езиците.

"Господ не си прави дюмбюш, нито пък скучае и се чуди какво да прави. Господ си е Господ. Вавилонската кула е отражение на развитието на писмеността. Аз доказвам, че коренът на египетското и шумерското писмо е тук. В България откривам идиограми, които са напълно еднакви с тези в Египет",

твърди Николай Панайотов.

Историкът е абсолютно сигурен, че в българските земи ще бъде открит оригиналът на Библията.

"Аз знам точните места, дори знам, че ще бъде написан на златни или медни плочи. Преди две години намерих гробница край с. Венчан и в нея открих текст в рамка. Той беше 80 на 60 см. Вътре беше изписан текстът, който започва 91 псалм! За съжаление турчин-иманяр явно, си бе написал името отгоре - Осман баши бозук или както там се наричаше. А скалата е варовикова и той просто бе унищожил надписа. Това е станало преди 5-6 години.",

не крие разочарованието си Панайотов.

Сега е предложил на учените в Израел да му изпратят най-добрите си експерти по Талмуда да му опонират. И се кълне накрая:

"Ако ме победят, ще си изгоря книгата."..."

Това той го пише в предговора на книгата си през 2002 г., която не само не изгаря, а на другата година му е издадена в Тел Авив и то в луксозен вид.


Какъв само идиотизъм в реминисценцията:

"Господ не си прави дюмбюш, нито пък скучае и се чуди какво да прави. Господ си е Господ."

!!!

По-късно варненски историци и археолози обявиха книгата на Николай Панайтов за фалшификат!

Във връзка с книгата на Николай Панайотов "Евреите и юдаизмът - начало на човешката цивилизация преди 7000 г." сп. "Морски свят" потърси становището на варненски историци и археолози. Мнението на колегията от отдел "Археология" при Регионалния исторически музей (Варна) относно монографията обобщава Валери Йотов.

"Запознах се с ръкописа на книгата година и половина преди нейното публикуване. Първоначално приех на шега странното й заглавие и идейна насоченост. След като тя стана известна като книжно тяло, споделих с Панайотов, че не възприемам неговите позиции и съм скандализиран. В повечето случаи излизането от печат на книга (научен труд) на колега е основание за творческо удовлетворение.

За съжаление не е така с това съчинение... " ( вж. повече)


Т.е., в основните тези от книгата на Николай Панайотов:

  •          Човешката цивилизация е на 7000 години.

  •          Тя се дължи единствено и само на протоевреите.

  •          Вехтият Завет е пълен с грешни текстове.

  •          Евреите тръгват от нашите земи.

  •          Истинската Библия ще бъде открита някъде в България.

  •          Раят е бил "отвъд Стара планина".


И така, според Панайотов: Няма иделци, няма шумери, няма пеласги, няма протобългари..., има протоевреи (единствено и само).

И друга "скромна" грешка: Раят се намирал САМО отвъд Хем, а като "българин" забравя, че Раят на Земята и днес се намира на север от Хем до Дунав и на юг от Хем до Бяло море.

3. Настоящ етап на реминисценцията

И така стигаме до настоящия етап на "реминисценцията" – масовото изкупуване на българска земя от израелски фирми или от подставени чужди и наши граждански или юридически лица.

Фактите за това в българската и чуждестранна преса и електонни медии са предостатъчни. И общоизвестни на всеки.

А от 2009 г. изкупуването на българска земя е вече на официално правителствено ниво.

Люба Манолова би първа камбаната за опасността, където пише:

«Как бе подготвена разпродажбата на земята на България?

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна:

"Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?"

Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва:

"Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим."

В началото на 90-те години той допълва тази своя идея:

"Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя."

"Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…"

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо…


Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.


Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.


Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!


И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

·                     Председателя на парламента Камелия Касабова;

·                     Посланика на САЩ, г-н Джеймс Пардю;

·                     Посланика на Израел, г-н Авраам Шарон;

·                     и посланика на Република Турция, г-н Хайдар Берк!


Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството – 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

Изтегли (писмото – бел. Н.Т.)

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. „Нова Зора“, който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, „Хроники“ успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

Изтегли (дебата в Н.С. – бел. Н.Т.)

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.


Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края…

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство – (обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив – Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия).

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”…

… като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути…

…докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост…

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

·                     Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;

·                     В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;

·                     Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;

·                     Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;

·                     70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?»

(Край на материала "Как бе подготвена разпродажбата на земята на България?")


На 19 април 2011 г. "Десант" публикува статия под надслов:

"Продава се държава! Лице за контакти: Б.Б.".

Т.е.:

ГЕРБ, пожарникарят Б.Б. и Миро Мършата слагат на тезгяха и земята ни!!!

Но никой от нас не е предполагал какво се задава. А оказа се, очаква ни започналата вече разпродажба на българската земя. Буквално!

Към тезгяха се засилват ниви, полета, земя, върху която от векове израстват българи.

Този път лицето за контакт е земеделският министър Мирослав Найденов. Или още както е известен - Миро Мършата, заради нелегалния внос и продажбата на 75 т. заразено 25 годишно дълбоко замразено говеждо от Ирландия в България през 2006 г. Дисциплинарно уволнен, но назначен от пожарникаря в Кметството на София-град, а по-сетне и за министър. Очевидно за "особени заслуги".

В първите дни на юни 2011 г. той бе в Израел и превърна посещението си в борса, където да изложи "стоката".

Но да се чудим ли?

В средата на май с.г. Найденов се видя и с китайска бизнес делегация. След срещата стана ясно, че корпорация от азиатската страна иска да арендува или купи 12 000 във Видинско и около 40 000 декара край Ямбол. Найденов щастливо потриваше ръце.

Според „Fermer.bg” (умишлено цитираме сайта, тъй като фермерската общност добре е запозната с делата на министъра), на сергията са сложени 1 млн. декара. Те са една трета от общия Държавен поземлен фонд. Тях правителството се мъчи да набута на когото свари за собствена изгода и комисионни, но с приоритет на еврейски собственици.

Няма скрито-покрито:

"Израелските компании проявяват интерес към покупката на земеделски земи в България. България разполага с държавни земи, които в кризата държавата не може да управлява добре и възнамерява да продава част от имотите на Държавния поземлен фонд.",

съобщи най-официално и спокойно пресцентърът на Министерството на земеделието след срещата на Найденов с израелския му колега Шалом Симхон.

Срещу земята, която е не само стопанска, но военна и културна ценност, България очаква да получи 400 000 млн. лв. Те пък са нужни за закърпване на бюджета.

Какво излиза?

Заради некадърността, мафиотското управление и нискочелието на управляващата партия, държавата ще разпродава земята си.

Вместо да затегне изтичането на ДДС, контрабандата, да излови пиявиците, които смучат от народа и хазната, ГЕРБ се ориентира в разпродажба и на немислимото. Утре може и въздуха, а накрая – и хората!

При встъпването си в длъжност Найденов обеща да разследва далаверите с поземления фонд, наследени от тройната коалиция.

Резултатите и до днес не са известни.

Обеща и да раздаде земята на нуждаещи се български фермери, т.нар. малки стопанства. Вижда се, че и това не го е сторил (ако някой знае нещо по тая въпрос да ми го изпрати по имейл).

Декарите плодородна българска земя, засилени към пазарската сергия, са най-голямото олицетворение на престъпното отношение на държавата към собствените си ресурси.

Като си продадем земята, престават да бъдат наши хлябът, плодовете, зеленчуците, а и всичко, върху което стъпваме и живеем. Чуждият собственик ще си гледа най-вече своя интерес - ще изнася печалби, ще сее и обработва каквото и както поиска, ако желае – бурени ще остави и змии ще отглежда.

Ако бяхме истинска държава, прокуратурата щеше да разследва намерението да се разпродава поземления фонд, тъй като това е заплаха за националната сигурност.


Още за българската земя:

Министър Найденов е предложил на Израел да закупи 1 млн. дка от държавния поземлен фонд...

Още за:

1. Миро Мършата...

2. Миро Мършата...

 

Иначе Бойко Борисов не спираше да разправя, докато беше премиер, че най-ценното на България е земята й.

 

Image Пожарникарят Б.Б. като министър-председател в еврейска синагога с нахлузена на темето му юдейска кипа

 

С нея - според думите му - ще изхранваме света.

Да, точно така, такава глупост той изстреля дословно! Има я в архивите на телевизии и други електронни медии.

Но пропуска, че ролята на българите ще бъде да стават ратаи на чужди чорбаджии и най-вече евреите.

Предателската роля на ББ пролича когато техния премиер министър Бенямин Нетаняху беше през юли тук и ББ му обещал да не признава Палестина...

Това подтвърждава тезата за далечно планирания отвън таен възход на един пожарникар на върха на държавата!

 Да бъде разфасована и разпродадена на чужденци - предимно евреи, руснаци и турци - най-ценното останало на България - земята й.

 

Защо евреите - си мисля - не са продали, или не продадат сега, поне 1 дка на палестинци?

Точно така, в името на този Израелско-Арабски конфликт да не продължава неотслабващо и до ден днешен!

Но пак – Защо ли?

...

Очевидно се нуждаем от наша реминисценция за собствините ни български корени и напомняне, че сме повече от 5000 г. народност, ако искаме да оцелеем като държава и народ!

И най-важното - Да СПРЕМ предателите, работещи за чужди интереси в собствените ни земи!

"Учителю, какво е човешкия живот?",

попитали учениците на Сократ.

Той им отговорил:

"Човешкият живот е един миг от вечността."

Учудени учениците продължили, след пауза на размисъл:

"А какво е вечността? А един миг от нея?"

Отговорът на Сократ бил:

"Виждате ли този връх" - като посочил Олимп –

"Представете си, че там е кацнал един орел и започва да дълбае върха с нокти.

Вечността е времето, когато орелът издълбае скалата и стигне нивото на морето.

А един миг от вечността е едното драскане с нокът."

(моя реминисценция на притчата – бел. Н.Т.)


Вместо Послеслов: Непредубеденият читател вероятно прави разлика, още преди да е прочел горните редове, между евреите-ционисти и ортодоксалното еврейство, както и между фарисеите и библейските евреи...

Защото има:

Фанатизъм срещу фанатизъм

Пролетта на 1968 г. Шепа евреи, водени от равина Моше Левингер, молят израелската армия за разрешение да прекарат Пасха в току-що окупирания палестински град Хеброн - второто най-свещено място в юдаизма след Ерусалим.


Хеброн


Минали са няколко месеца от Шестдневната война през 1967 г., когато Тел Авив разбива армиите на Египет, Сирия и Йор- дания и разполага частите си из Западния бряг.

По това време Хеброн е най-многолюдният палестински град в областта. Евреи там няма след 1929 г., когато арабите изколват 67 души, а останалите прокуждат.


Следовниците на равин Левингер се настаняват в 14-те стаи на хотел ''Парк'', а след като празникът свършва, пращат телеглама на министъра на отбраната Моше Даян: ''Честита Пасха от заселниците на Хеброн. '' Отговорът ''Благодаря ви, честита и на вас'' легитимира благословията на властта те да останат и да създадат единственото и до днес еврейско селище в самото сърце на палестинския град. 

Останалото е кървава история...


Заселниците имат готова карта с еврейско име за всяка улица в Хеброн. Всички тук мечтаят за изтребването на другия. Фанатизмът е начин на живот. 

През 1994г. Барух Голдщайн застрелва 20 араби и ранява 125 в джамията, издигната над Пещерата на патриарсите (където са погребани библейските отци Авраам, Исак и Яков). Гробът му се превръща в място за поклонение на десните екстремисти. През 2001 г. палестински снайперист убива 10-месечно бебе, през 2003 г. млада еврейска двойка е взривена в самоубийствен атентат.


Голяма част от еврейските заселници в Хеброн дори не вярват в държавата Израел. За тях тя е просто още едно препятствие по пътя на установяването на Божественото царство.


Армията бди над разходките на своите сънародници, т.е., Настоящият "Еврейски национален дом" (държавата Израел) става все по-некомфортна земя за спокойно живеене на евреите

 

Въпреки това 800-те души, решили да заживеят в тила на врага, разчитат на 600 израелски войници, които да ги пазят сред 180-хилядното палестинско множество...

Как се живее на такава земя?

И кой е виновен?

 


/за плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:220 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).