The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » Светът » Сатанинсти по Света » Днес се навършат 124 години от рождението на Хитлер

Светът - теми, политика, личности » Сатанинсти по Света

Днес се навършат 124 години от рождението на Хитлер Изпрати E-mail
Светът - теми, политика, личности - Сатанинсти по Света
Дата на публикуване: 20 Април 2013
Публикацията е прочетена: 9593 пъти


 Image 


бедна би била фантазията на световните умове (взети заедно), ако едно дете рисуващо добре, а професорите от Виенската художествена академия по-късно бяха го приели ...  (поне при втория му опит през 1908 година)...

Или:

Ако ръцете на Адолф бяха заети с рисуване ...

Да, но:

Ако в историята, обаче, няма...

На 20 Април 1889 г. е роден Адолф Ротшилд.

Или ... Ши(е)кел-Грубер, Хидлер, Хютлер и Хитлер, според последователно следващите имена в рода му...

Раждането става в Браунау на Ин, на границата между Германия и Австрия.

 

Баба му Мария-Ана Шикелгрубер (истинско име Шекел-Грубер) ражда баща му Алоиз през 1837 г. на 42-годишна възраст.

Тя е била прислужница в дома на банкера Соломон Ротшилд, втория син на основателя на династията.

По това време жената на Соломон е била скарана с него и си живяла в Париж. Мария-Ана, разбира се, е прокудена бременна от къщата на Ротшилд и ражда единственото си дете, сина си Алоиз, в една бедна планинска колиба (хижа), в района на Дьолерсхайм, до сегашната граница между Австрия и Чехия.

 

Все покрай границите ...

 

В 1842 г., когато Алоиз е на 5,  Мария-Ана  се омъжва за Йохан Хидлер - бедняк и скитник.

 

Между другото съпругът на майка му, НИКОГА не осиновява Алоиз.

 

Според някои Хидлер е чешки евреин.

 

Алоиз обаче живее при брата на Йохан Хидлер - Йохан Непомук Хютлер - който е доста заможен.

 

Двама братя с еднакви имена (Йохан), но с различни, макар и близки фамилии (Хидлер - Хютлер) !?!

 

Мария-Ана умира през 1847 г., когато Алоиз е 10-годишен.

 

Йохан Хидлер си отива през 1857-ма.

 

Алоиз Шекелгрубер се оженва за 14 години по възрастна от него, 50-годишна стара мома Анна Гласъл.

 

С този брак той си оправя материалното положение и става скъпо-платен митнически чиновник.


 Image Бащата на Хитлер, Алоиз Шекел-Грубер (Ротшилд),

като митнически чиновник (малко по-късно, ако имате търпение, той е: новопоявилият се Алоиз Хитлер)

 

Чак в 1876 г. когато Алоиз е на цели 39 години, отгледалия го Йохан Непомук Хютлер намира 3-ма неграмотни "свидетели", които пред местния свещенник Йозеф Цанширм, слагат "подписите" си, че именно той Хютлер, а не брат му Хидлер е бащата на Алоиз !

"Подписите" всъщност са по 3 кръстчета от всеки ... общо 9 кръстчета ! (неграмотност през вековете в “швабско”, какво да правиш)

 

И така ... от 1 Януари 1877 г. Алоиз Шекелгрубер вече не е "копеле" и става Алоиз Хитлер.

(Защото при изписването на фамилията ХЮТЛЕР, станало "грешка" и тя била трансформирана в ХИТЛЕР !!! )

 

Защо ли?!

Ами, че разбира се.

Думичката Хитлер се скандира много по-лесно от Хютлер ...

 

Ново-появилият се Алоиз Хитлер започва да ... 19-год. си прислужница Франциска Матцелсбергер.

 

През 1882 г. тя му ражда незаконен син, пак Алоиз - Алоиз Матцелсбергер.

Image Полу-братът на Хитлер, Алоиз Матцелсбергер, (по-късно Хитлер) от втората жена на Алоиз - Франциска. Вгледайте се добре в змийските очи и поглед на Алоиз.

Този тип хора са с рептилоиден (змийски) геном ...


През 1900 и 1902 г. е осъждан за кражби като сервитьор. През 1910 г. в Лондон, се жени за ирландката Бриджит Даулинг. По време на Първата Световна е в Германия, където се жени за Хедвиг Хайдеман, като 3 пъти чрез подставени лица изпраща съобщения на Бриджит, че е умрял. Хитроста му е разкрита, и е съден за двуженство в 1924 г.

 

През Април на следващата 1883 умира съпругата му Анна Гласъл (ако си спомняте, 50-годишната стара мома), и веднага през май същата година Франциска става 2-ра законна съпруга на Алоиз Хитлер.

 

Синът им Алоис Матцелсбергер (горният на снимката) веднага е прекръстен на Алоиз Хитлер.

 

През юли пак същата година Франциска ражда и дъщеря - Анжела Хитлер.

 Image Хитлер с полу-сестра си Анжела, родена от Франциска

 

Тогава Франциска се разболява тежко от туберкулоза.

 

По това време, селския бик спи и с незаконната си дъщеря Терезе, родена от негова бивша любовница.

От Анна Гласъл той няма деца.

Терезе му ражда син, който същевременно му е и внук !!! 

 

Но и това не е всичко ...

 

Когато 2-та му жена пада на легло, Алоиз Хитлер започва да ... и новата си прислужница Клара.

 

Клара Пьолцл обаче е дъщеря, на дъщерята на Йохан Хютлер - Йоханна.

Тоест е внучка на "баща" му  - Йохан Непомук Хютлер, от законната му жена Ева-Мария Декер.

 

Понеже фабулата се заплете, дал-е-е-е-ч по-сложно и от елитен латино-американски сериал (напоследък и турски по бТv), то спрете за малко да четете, глътнете си хаповете и пак да продължим ...


 Image Майката на Хитлер, Клара Пьолцл, по баща Хютлер. По принцип момчетата наследяват гена на майките си и обратно.

От раз се вижда, че Хитлер е наследил лицето и лъскавите хипнотизиращи очи на майка си

 

Значи Клара Пьолцл е племенница на Алоиз.

И е 23 години по-млада от него.

Оказва се че Клара е бременна от своя вуйчо !!!

Този път смъртта на Франциска идва овреме и Клара е 3-та законна съпруга на въпросния селски бик.

Между другото Клара до смъртта му (1903), си му вика - "вуйчо"

 

Клара ражда общо 6 деца на вуйчо си ...

 

Както самата тя, така и нейните деца се падат внуци на Йохан Непомук Хютлер !!!

 

От тях 4 (Густав, Ида, Отто, Едмунд) умират още малки.

 

Остават живи само две :

1) 4-то дете Адолф Хитлер (1889 - 1945)

2) 6-то дете Паула Хитлер (1896 - 1960)


 Image Рисунка на сестра му Паула

 

 ImageПаула Хитлер

 

Ето, това е!

Отпреди..., т.е от 1837 г. насам...


Следват автентични фотографии, както и по-горните... 

 

 Image Израелска банкнота - 1 нов шекел = 1 NEW SHEQEL

 

 Image Селският бик в последните си години (умира 1903 г.)

 

Image Какво сладко бебе, нали ? Колко гойска кръв ще пролее това еврейче !!!

 

 

 Image Хитлер в училище. Долу вляво е бъдещия велик философ Витгенщайн. И той е евреин. (справка дом Витгенщайн във Виена)

 

 Image Родната къща на Хитлер

 

 Image Гробът на родителите на Хитлер

 

И Адолф, по-късно Хитлер, тръгва по стъпките на баща си.


Image Това е полу-племенницата му Гели Раубъл, дъщеря на полу-сестра му Анжела Хитлер, която той прави своя любовница

 

 Image Въпреки че не можел да прави секс, Хитлер бил болезнено ревнив към Гели, което довело до само(?)убийството й на 19.09.1931 г.

 

 

Много нещата може са видите  тук .

 

 

Обаче официално четем от wikipedia:

Произход

Семейството на Хитлер произхожда от областта Валдфиртел в северната част на Австрия. Неговият баща, Алоис Хитлер, е незаконнороден и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Шикългрубер. В свидетелството му за раждане не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30-те години Уилям Патрик Хитлер, племенник на Адолф Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод Ханс Франк, виден юрист от Националсоциалистическата партия, провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които майката на Алоис Хитлер е работила като прислужница при еврейско семейство в Грац, и деветнадесетгодишен член на семейството, Леополд Франкенбергер, е неговият баща.[1] Тази хипотеза не се потвърждава от други доказателства, освен твърденията на Ханс Франк, а и самият Франк е заявявал, че чистият арийски произход на Адолф Хитлер е очевиден.[2] Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50-те години, но през 90-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.[3][4] Британският историк Иън Кършоу отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от Грац през 15 век и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер.[4]

 

През 1876 година Алоис приема фамилното име на своя доведен баща Йохан Георг Хидлер. Името се изписва като Hiedler, Hüttler, Huettler или Hitler, като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник.

 

Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер (1807—1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.[5]

 

След смъртта на заможния Непомук Хидлер на (17 септември 1888) бащата на Адолф Алоис изненадващо се замогва.[5] На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията Хитлер.[5] [6]

 

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл (1860 — 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? — 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца — Алоис младши (1882-1956) и Ангела (1883-1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.[7]

 

Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от дифтерит.[7]


Детство

На 20 април 1889 година, късно следобед в Браунау на Ин (в тогавашна Австро-Унгария), на митническия инспектор Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно (на втория ден от Великден) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 година те се преместват на Капуцинерщрасе №5[8] в Пасау, Германия. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си.[9] През 1894 година семейството отново се мести в Леондинг, близо до Линц, а през юни 1895 година Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край Ламбах, където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият Адолф Хитлер ходи на училище в близкото село Фишълхам. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за Френско-пруската война сред вещите на баща си.[10] В „Моята борба“ той пише: „Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“

 

Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 година семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от 11 век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи свастики.[11] През 1898 година Алоис Хитлер отново премества семейството си в Леондинг, където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, Едмунд Хитлер, умира от дребна шарка на 2 февруари 1900 година. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.[12]

 

Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него, и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата.[10] Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 година баща му го изпраща в техническо училище в Линц. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като Алоис не се поддава, той става все по враждебно настроен към него.

 

Младият Хитлер отрано се увлича по германския национализъм, като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на Хабсбургската монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят германския химн, вместо австро-унгарския.[10]

 

След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 година поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 година получава първото си причастие в католическата катедрала на Линц.[13] През 1904 година се записва в реалната гимназия в Щайр. След като завършва втората година там, по време на бурна пиянска нощ с приятели Хитлер скъсва свидетелството си и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.[14]


Младежки години във Виена и Мюнхен

След 1905 година Хитлер води бохемски живот в столицата Виена, като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си. На два пъти, през 1907 и 1908 година, не успява да влезе във Виенската академия на изкуствата с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура.[15] Самият той изглежда има желание да последва този съвет и пише в своите мемоари:

 

След няколко дни самият аз се убедих, че един ден трябва да стана архитект. Това със сигурност беше невероятно труден път, тъй като образованието в реалната гимназия, което бях изоставил напук, беше болезнено необходимо. Не можеше да се учи архитектура в Академията, без да си завършил строително техническо училище, а там се изискваше гимназиална диплома. А аз нямах нито едно от двете. Реализирането на моята артистична мечта изглеждаше физически невъзможно.[16]

 

На 21 декември 1907 година майката Хитлер умира от рак на гърдата на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в Академията, положението му още повече се влошава. През 1909 година живее в приют за бездомни, а през 1910 година се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля.

 

По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става антисемит по време на престоя си във Виена,[16] където има голяма еврейска общност, включваща и ортодоксални евреи, избягали от антисемитските погроми в Русия. В същото време, според приятелят му от детството Август Кубицек, той е „завършен антисемит“ още преди да напусне Линц.[16] Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и расизъм. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът Ланц фон Либенфелс, основателят на Християнсоциалната партия и кмет на града Карл Люгер, композиторът Рихард Вагнер и националистът Георг Ритер фон Шьонерер.

 

В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин:

 

В Линц имаше много малко евреи. През вековете евреите, които живееха там, се бяха европеизирали на външен вид и толкова приличаха на останалите човешки същества, че аз дори ги смятах за германци. Причината, поради която тогава не усещах абсурдността на тази илюзия, беше, че единственият външен белег, който според мен ги отличаваше от нас, беше практикуването на тяхната чужда религия. Тъй като смятах, че те са преследвани, заради вярата им, неодобрението ми към забележките, отправяни към тях, прерастваше почти в чувство на отвращение. Аз ни най-малко не подозирах, че може да съществува такова нещо, като систематичен антисемитизъм.

 

Веднъж, преминавайки през вътрешния град, внезапно попаднах на явление в дълъг кафтан и с черни странични плитки. Първата ми мисъл беше: Това евреин ли е? Те определено нямаха този вид в Линц. Скрито и предпазливо огледах внимателно мъжа, но колкото повече се взирах в особеното изражение и го изучавах черта по черта, толкова повече в ума ми сам се оформяше въпроса: Това германец ли е?[16]

 

Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа, според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.[17]

 

Хитлер твърди, че евреите са врагове на арийската раса, и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на социализма и болшевизма, много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с антимарксизма. По-късно, обвинявайки Революцията за поражението на Германия в Първата световна война, той обявява евреите също за виновници за срива на Германската империя и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна.

 

През май 1913 година Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си и се премества в Мюнхен. Там той продължава да се интересува от архитектура и, по собствените му думи, от книгите на британския антисемит Хюстън Стюарт Чембърлейн. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка е арестуван и екстрадиран. След медицински преглед е обявен за негоден за военна служба и му е разрешено да се върне в Мюнхен. След влизането на Германия в Първата световна война през август 1914 година, Хитлер пише молба до краля на Бавария Лудвиг III да бъде записан като доброволец и постъпва в армията, въпреки че не е германски гражданин.[18]


Първата световна война

 

 Адолф Хитлер (седнал, вляво) по време на Първата световна война

 

По време на Първата световна война Адолф Хитлер служи на Западния фронт във Франция и Белгия в състава на 16-ти Баварски резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание ефрейтор. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън.[19] Взима участие в някои от най-тежките сражения на Западния фронт, сред които битките при Ипер, Сома, Арас и Пасхендале.[20] През октомври 1914 година при Ипер загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42. Според неговия биограф Джон Кийган, това преживяване прави Хитлер необщителен и резервиран през остатъка от войната.[21]

 

Адолф Хитлер е награждаван два пъти за проявена храброст — с Железен кръст втора степен през 1914 година и с Железен кръст първа степен през 1918 година, чест, рядко оказвана на ефрейтор.[22] Въпреки това той така и не е повишен в подофицер, тъй като в щаба на полка смятат, че му липсват лидерски качества, а според някои изследователи — защото не е германски гражданин. Задълженията на Хитлер в щаба на полка му дават възможност да продължи заниманията си с рисуване — публикува рисунки и схеми с инструкции в местен военен вестник. През 1916 година, по време на Битката при Сома, е ранен или в слабините,[23] или в лявото бедро,[24] но през март 1917 година се връща на фронта. По-късно през същата година получава Значка за раняване.

 

На 15 октомври 1918 година Адолф Хитлер е приет в полева болница, временно ослепен от нападение с иприт. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е да „спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 година. Той смята войната за „най-великото от всички преживявания“ и по късно получава похвали за смелостта си от командвали го офицери.[25] Капитулацията на Германия през ноември 1918 година, когато германските войски все още контролират чужда територия, го шокира.[26] Както много други германски националисти, Хитлер смята, че армията, „непобедена на бойното поле“, е прободена с нож в гърба от политическите лидери и марксистите в тила.

 

Версайският договор, сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира Райнланд и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер.

Между световните войни [редактиране]

 

Хитлер на парад на СА в Нюрнберг, 1935

 

Хитлер влиза в Судетенланд през октомври 1938 г. според Мюнхенското споразумение.

 

След края на Първата световна война, в която участва като ефрейтор в германската армия и получава орден за храброст, Хитлер се присъединява към реваншистките кръгове в Бавария. Той взема участие в Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., за което е осъден на пет години затвор. Докато лежи зад решетките, Хитлер заедно с Рудолф Хес написва книгата "Моята борба" ("Майн кампф"). В нея той хвърля вината за поражението на Германия върху комунистите, капиталистите и евреите и крои планове за световно господство на арийската раса.

 

Благодарение на безспорните си ораторски заложби Хитлер се издига в йерархията на националсоциалистическата партия, която получава най-добри резултати на парламентарните избори през 1932 г., без да има абсолютно мнозинство. Президентът Хинденбург му възлага да стане канцлер, но поради невъзможността за сформиране на правителство са насрочени нови избори през март 1933 г. Смята се, че националсоциалистическото правителство, начело с Хитлер, организира през февруари подпалването на Райхстага, за което са набедени група комунисти, начело с българина Георги Димитров.

 

Хитлер продължава да потъпква демокрацията в Германия, като същевременно предприема мерки за социално-икономическо възстановяване на страната. Военно-индустриалният комплекс, който той създава, помага на Германия да преодолее следвоенната криза от Първата световна война. Западът разбира, че милитаризацията на страната води към нова война, но се надява Хитлер да се насочи на Изток към Съветския съюз. Така и става, но първо националсоциалистите слагат ръка върху цяла Европа. В резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Германия получава от Чехословакия срещу обещание за "вечен мир" населените с етнически немци Судети в западната част на страната. По-късно тя предприема аншлус (присъединяване) на Австрия и окупира без бой остатъчната част от Чехословакия


По времето на Втората световна война

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война. Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в нарушение на пакта за ненападение, сключен със Сталин по-малко от две години по-рано.

 

Хитлер във Финландия за 75-ия рожден ден на Манерхайм, юни 1942

 

Тази инвазия под кодовото име операция Барбароса първоначално постига големи успехи, като завзема обширни територии, включвайки Балтийските републики, Беларус и Украйна в това число и унищожаването на много руски сили. Над 2 милиона руси са пленени или се предават. Поради липсата на ресурси, студената зима и оказаната яростна съпротива германското настъпление спира до Москва (виж Битка при Москва), неуспявайки да достигне до бърз триумф над Съветския съюз, както се надява Хитлер. През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира окончателното решение на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта основно на територията на Полша.

 

През февруари 1943 г. германските войски губят битката при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

 

Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. в своя бункер в обкръжения от съветската армия Берлин заедно със съпругата си Ева Браун.


Литература:

  1. ↑ Rosenbaum, Ron. Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil. Harper Perennial, 1999. ISBN 0-06-095339-X.
  2. ↑ Schenk, Dieter. Frank: Hitlers Kronjurist und General-Gouverneur, 2006, с. 65. ISBN 978-3100735621.
  3. ↑ Toland 1991, с. 246–47
  4. ↑ а б Kershaw, Ian. Hitler: 1889–1936: Hubris. Westminster, Penguin Books, 1998, с. 8–9.
  5. ↑ а б в Мазер, Вернер. Хитлер. Легенда, мит, действителност. София: Изд. „Репортер“, 1996. ISBN 9548102153
  6. ↑ Тейлър, Джеймс и Шоу, Уорън. Речник на третия райх. София: Изд. „Еквус Арт“ и изд. „Постскриптум“, 2002. ISBN 9548029413 / ISBN 9549112217
  7. ↑ а б Которн, Найджъл. Интимният живот на големите диктатори. София: ИК „Колибри“, 1998. ISBN 9545290978
  8. ↑ Anna Elisabeth Rosmus, Out of Passau: Leaving a City Hitler Called Home, p. 41
  9. ↑ John Toland, Adolf Hitler, 1976 ISBN 0-385-42053-6
  10. ↑ а б в Payne 1990
  11. ↑ Rosmus, op cit, p. 35
  12. ↑ Payne 1990, с. 22
  13. ↑ Toland 1991, с. 18
  14. ↑ Payne 1990, с. 41
  15. ↑ Bullock 1962, с. 30–31
  16. ↑ а б в г Hitler 1998, §2
  17. ↑ Hamann 1999
  18. ↑ Shirer 1961
  19. ↑ Bullock 1962, с. 50–51
  20. ↑ Shirer 1990, с. 53
  21. ↑ Keegan 1987, с. 239
  22. ↑ Bullock 1962, с. 52
  23. ↑ Jamieson, Alastair. Nazi leader Hitler really did have only one ball. The Daily Telegraph, 2008. Посетен на 20 ноември 2008. <http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/howaboutthat/3481932/Nazi-leader-Hitler-really-did-have-only-one-ball.html>
  24. ↑ Rosenbaum, Ron. Everything You Need To Know About Hitler's "Missing" Testicle. Slate, 2008. Посетен на 28 ноември 2008. <http://www.slate.com/id/2205359/>
  25. ↑ Keegan 1987, с. 238–240
  26. ↑ Bullock 1962, с. 60

Послеслов

Неведома е съдбата дала "другото" в ръцете на детето Адолф!

Дали?

Или диригентът на "съдбата" беше "точен"!

 

/за плевен онлайн портал,

 редакция:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:639 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).