The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » Светът » Сатанинсти по Света » Уилиям Гай Кар: Юдейските лихвари и първите революции в Европа

Светът - теми, политика, личности » Сатанинсти по Света

Уилиям Гай Кар: Юдейските лихвари и първите революции в Европа Изпрати E-mail
Светът - теми, политика, личности - Сатанинсти по Света
Дата на публикуване: 08 Април 2012
Публикацията е прочетена: 5824 пъти


Английската Революция 1640-1660г.

               Силите на злото – юдейските лихвари – стигнали до извода, че за постигане на пълен контрол над всички материални активи в света и установяване на тотална материалистична диктатура трябва да се унищожат всичките съществуващи форми на правителствени управления и религиозни организации.
В 1253 г. френското правителство решило да изгони евреите, защото те не се подчинявали на законите. По-голямата част от евреите преминали в Англия.

               В 1255 г. еврейските лихвари контролирали повечето църковни чинове и по-голямата част от дворянството. В 1275 г. Английският парламент приел “Устав за еврейството”. Той ограничавал властта на лихварите върху длъжниците, както християни, така и евреи. Но понеже действията за заобикаляне на закона продължавали, в 1290 г. Крал Едуард издал указ за изгонване на евреите от Англия. По нататък други правителства последвали примера му:

Саксония 1348 г., Унгария 1360 г., Словакия 1390, Австрия 1420, Холандия 1444, Испания 1492, Литва 1495, Португалия 1498, Италия 1550, Бавария 1551 г. $CUT$

               В XIV век в Испания еврейските лихвари успели да издействат за себе си гаранции по правителствените заеми, във вид на разрешение да събират данъците от народа. В това дело те проявили такива жестокости, че избухнал кървав погром. Което е поредният пример, как могат да пострадат хиляди невинни евреи заради греховете и престъпленията против човечеството, на шепа техни съплеменници. След тези големи гонения евреите започнали пак да живеят в пределите на гетата (кагалите). Тази изолация засилила влиянието на равините и старейшините върху тях. Така в сърцата на еврейския народ те – равините и старейшините – вселили ненавист и жажда за мъст срещу тези, които са ги изгонили от местата на техните поселения. Равините им припомняли, че те са избран народ, и че ще дойде ден, когато те ще отмъстят и ще наследят цялата земя.

               Повечето евреи преселили се в източната част на Европа е трябвало да живеят в зоните на отседналост, край западната граница на Русия, от Балтийско до Черно море. По-голямата част от тях са били евреи-хазари. Те се отличавали с хищническата си хватка във финансовите въпроси и липса на нравственост в комерческите сделки...

               В гетата, кралете на световните пари започнали да финансират разлиани световни революционни движения. Те създали високо дисциплинирана организация и предприемали системни опити да се инфилтрират във всичките страни, от които са били изгонени. Понеже връщането им било невъзможно, единственият начин за постигане на тази цел станала подмолността (underground). За нелегалното проникване били заделени значителни суми, които се използвали за организиране на “черен пазар”, засягащ голям диапазон от комерческата дейност, и работещ като “анонимно общество”.

               Този план завършил с успех. Евреите се върнали в Англия 1600 г., в Унгария 1500 г. но били отново изгонени 1582 г. В Словакия те се завърнали в 1562 г. но били изгонени отново 1744 г. Те се върнали в Литва 1700 г. Няма значение колко пъти още те били изгонвани, защото техните подмолни организации продължавали да съществуват навсякъде.

               Понеже английският крал Едуард I ги изгонил първи, кралете на парите решили да изпитат върху Англия своите нови революционни технологии. Те поръчали на своите местни “клетки” да изпровокират търканя между краля и правителството му, между работодателите и служителите им, между висшата класа и работниците, между църквата и държавата. Заговорниците провокирали спорните решения в политиката и религията, с една единствена цел – да разделят народа на две части. Първо разделили хората на католици и протестанти, след това разделили протестантите на конформисти и некомформисти.

               Когато крал Чарлз I не бил съгласен с парламента, холандският паричен крал Манасех Бен Исраел чрез свой агент влязъл в контакт с Кромуел. Те му обещали голяма сума пари, за свалянето на британския трон. Португалският евреин Фернандес Карважал станал главен военен доставчик на Кромуел. Когато чрез снабдяване с най-нова военна техника, армията на Кромуел била вдигната на крака, в Англия тайно били прехвърлени няколкостотин обучени революционери, които се внедрили в местния (еврейски) “ъндърграунд”.

По това време английския ъндърграунд бил оглавяван от някой си де Суз, който със старанията на Фернандес Карважал бил назначен за португалски посланик в Англия. Така, под прикритието на дипломатическата неприкосновеност, се готвел заговорът против трона. Когато били създадени подходящи условия, заговорниците разпространили в Англия Калвинизма, за да разделят църквата и държавата, и да разделят народа. Калвинизмът е еврейски продукт за разделяне на народа. Истинската фамилия на Калвин е Коген. Когато пристигнал от Женева в Париж, той се нарекъл Ковин, а в Англия започнал да се нарича Калвин.

               Главатарите на революционното движение не се ограничавали само с възбуждане на междуособни религиозни вражди, а създфали въоръжени банди, с цел да влошат политическото и икономическо положение в страната. Исак Дизраели – 1766-1848 г. – баща на Бенджамин Дизраели (Лорд Биконсфилд), описал в детайли тази страна от Английската революция, в двутомника “Животът на Карл I”. Впоследствие Дизраели обърнал внимание на голямото сходство в подготовките на Английската и Френската революции. В тях можело да се видят действията на Световното Революционно Движение. Лорд Алфред Дъглас документално разкрил участието на Кромуел в революционния заговор. Той издавал английското седмично списание “Плейн Инглиш”. В броя от 3 септември 1921 г. той описва, как в приятеля му Л. Д. ван Валчерт от Амстердам му попаднали в ръцете книга със записки от синагогата в Мулейм.

               В тази книга, изчезнала по време на Наполеоновите войни, били събрани много копия на писма, адресирани до равините в синагогата, а също и отговорите им. Привеждаме текста на едно от писмата от 16 юни 1647 г.

“Ебензер Прат до Оливер Кромуел: В отговор на вашата молба за финансова подкрепа, ние ви молим да позволите влизането на евреи в Англия. Но това не е възможно, докато е жив Карл, когото не е възможно да убиете без съд, понеже до сега не му е повдигнато никакво обвинение...

Следователно, вие трябва да заповядате покушение срещу Карл, но ние нямаме нищо общо с тези мерки, които ще бъдат предприети от вас, за да намерите убиец, макар че ние сме готови да помогнем за неговото бягство”.

На 12 ноември същата година, на Карл била дадена възможност да избяга. Разбира се, той бил задържан отново. Събитията започнали да се развиват с главоломна скорост. Кромуел очистил британския парламент от членовете, които показали, че са привърженици на краля. Но въпреки това, през нощта на 5 декември, мнозинството признало, че “отстъпките направени от краля са благоприятни за поправяне на положението”. А такова решение не би позволило на Кромуел да получи парите. Затова Кромуел заповядал на полковник Прайд да очисти парламента от гласувалите за съглашение с краля. Това събитие е влязло в историята, като “чистката на Прайд”.

               След нея в парламента останали само 50 покорни членове. Те си присвоили безгранична власт и на 9 януари 1649 г. учередили “Висш съд” за провеждане на процес срещу краля на англия. Две трети от членовете на трибунала били назначени от Кромуел. Но заговорниците не могли да намерят нито един английски юрист, който да се съгласи да стане обвинител. Тогава Карважал се обърнал към Исак Дорислау, агент на Манасех Бен Израел в Англия , да състави обвинителен акт, по който съдили краля. Признали го виновен, не по обвинения на английския народ, а по искане на еврейските международни банкери.

               И на 30 януари публично обезглавили английския крал, и Кромуел получил кървавите пари, като нов Юда. Освен отмъщението за изгонването на евреите от крал Едуард I, банкерите били движени от желанието да заграбят английската икономика и правителството. За което те решили да въвлекат няколко европейски страни във война с Англия. Давайки на заем пари на воюващите страни, международните банкери бързо поставили в дългово робство почти всички европейски страни. Развитието на събитията от момента на убийството на краля Карл I в 1649 г. до учредяването на Английската Банка, в 1694 г. свидетелстват за стремителното нарастване на националния дълг. 1649 г. Кромуел, финансиран от еврейските банкери, започнал война с Ирландия. Дой завзел Дрогеда и Вексфорд.

               Ирландските католици обвинявали английските протестанти в гонения. В 1650 г. Монтроз въстава срещу Кромуел, но бил хванат и убит. В 1651 г. Карл II нахлува в Англия, но след военно поражение се завръща във Франция. 1652 г. Англия воюва с Холандия. В 1653 г. Кромуел се провъзгласява за “Лорд – Протектор на Англия”. 1654 г. Англия е въвлечена във все по-големи войни. В 1656 г. започва въстанието в американските колонии. 1657 г. умира Кромуел. Синът му Ричард е назначен за Протектор. 1659 г. разочарованият от интригите Ричард се отрича от престола. 1660 г. Генерал Монк влиза в Лондон. Карл II е провъзгласен за крал. В 1661 г. се дава гласност на интригите на Кромуел, което предизвиква безредици. В 1662г. се разгарят религиозни конфликти за разделяне на протестантите.

Антиконформистите се преследват жестоко. В 1664 г. Англия пак е въвлечена във война с Холандия. В 1665 г. Англия преживява дълбока икономическа криза. Безработица и глад изтощават народа. Над страната се стоварва небивала чумна епидемия. 1667 г. Кабалистите възбуждат нови религиозни и политически сблъсъци. В 1674 г. Англия и Холандия сключват мир, а заговорниците стават арбитри на следвоенното положение. Невзрачният Уилиям Стратхолдер се произвежда в ранг Капитан. В 1677 г. Английската принцеса Мери се жени за Вилхелм Орански. а за да поставят Вилхелм на английския престол било нужно престолът да се освободи от Карл II и Йоркския Херцог, който впоследстцвие станал Джеймс II. В 1683 г. крал Карл II умира и Йоркският Херцог става крал под името Яков II. Против него веднага е разгърната кампания. Херцога Монмаут принуждават да въстане против краля. В сражението на Седжмур привържениците на херцога са разбити, а самият той е взет в плен и убит на 15 юли. Повече от триста човека участвали във въстанието били зверски мъчени и убити, а хиляди били продадени в робство.

               Тези жестокости поддържали взривоопасното положение, но подстрекателите оставали в сянка. В 1688 г. Вилхелм Орански дебаркира в Англия, по указания на тайните си съветници. Крал Яков се отрича от престола и се спасява с бягство. А понеже той бил католик, тайните сили издигат кандидатурата на Вилхелм, като поборник за интересите на протестантите. 15 февруари 1689 г. крал Яков слиза в Ирландия и влиза в сражение при Ла Бойн. Празникът от победата се празнува от оранжистите на 12 юли. И вероятно ни един от десетките хиляди воини, не е и подозирал, че всичките войни, от 1640, до 1689 г. са били подпалени по съветите на международните лихвари, за да подчинят напълно за себе си политиката и икономиката на Англия.

               Първата им цел била да получат разрешение за създаване Банката на Англия, за да закрепят властта си с нея и да осигурят заемите си, дадени на британското правителство, предназначени да финансират военните действия, които същите лихвари сами и провокирали. Когато Холандският генерал седнал на английския трон, той убедил британското правителство, в необходимостта да се вземе заем 1 250 000 фунта-стерлинги от еврейските банкери. За опазване секретността на преговорите между правителството и представителите на банкерите, преговорите се провеждали в един храм.

               Ето няколко от условията в този договор:

  • 1) имената на лихварите да останат засекретени, и да им бъде прдоставена харта, даваща им право за създаване на “Английската Банка”;
  • 2) директорите на Банката на англия могат да установяват златно обезпечение в парични единици, по следния начин:
  • 3) те могат да раздават кредити – 10 фунта на всеки фунт-стерлинг злато, пазени в сейфовете.
  • 4) те могат да правят консолидация на националния дълг, при което им се осигурява изплащане на основната сума и лихва по заема, за сметка на преки данъци от народа. Получили властта по този начин те вече не се безпокоили, кой ще пише законите.

               За да разберем същността на златния стандарт, нека видим простотата на сделката. Директорите на банката можели да дават кредити за 1 000 фунта, при наличие в сейфовете само на 100 фунта, осигурени със златно обезпечение. И ако кредитите са давани под 5 % лихва – годишно, излизало, че в края на годината банкерите слагали в джоба си половината от сумата, която са били заложили за обезпечение на кредитите. А ако за кредит се обръщало частно лице, банкерите изисквали от него залог на недвижимото му имущество или акции и облигации, размера на които надвишавал сумата на вземания заем.

И ако лицето не е можело на време да изплати заема, банкерите описвали заложеното имущество, и така печелели неколкократно повече, отколкото е първоначално издължената сума. Затова банкерите не искали Англия да върне дълга си. Техният план се състоял в създаване условия за постоянен ръст на задлъжнялостта, както в Англия, така и в другите държави, в които те са създали подобно положение. Така, само за 4 години, от 1694, до 1698 г. задължнялостта на Англия нараснала 16 пъти, от 1 милион, до 16 милиона фунта стерлинги. Този огромен дълг се натрупал, главно, от водените войни. От 1698 до 1715 г. Великобритания направила всичко, за да подготви Френската революция и Наполеоновите войни. Задълженията и достигнали 885 000 000 ф.ст. А в 1945 г. дълговете на Англия вече били 22 503 532 372 ф.ст.

Френската революция 1789 г.

               В предишната глава приведохме неопровержими факти, показващи как шепа медународни банкери, действащи чрез свои агенти в Англия, по анонимен начин придобили за скромната сума 1 250 000 ф. ст. икономичеки контрол над цялата английска нация.

              
               В тази глава ще разгледаме неоспоримите факти, хвърлящи светлина върху личността на някои от анонимните заемодавци. Тези факти ще ни покажат, че тези кредитори и техните приемници са подготвили Френската революция 1789 г., използвайки същите методи, както и за Английската революция 1640 – 1649 г. В следващите глави ще приведем редица други факти, доказващи, че потомците на тези Международни Банкери са представлявали окултната власт, която е предизвиквала всичките войни и всичките революции, до ден днешен.
               1773 г. Майер Амшел Байер Ротшилд събрал във Франкфурт двадесетина богати и влиятелни хора (евреи). Той ги убедил, че ако обединят всичките си сили и способности, ще е възможно да финансират и контролират Световното Революционно Движение, а и да завоюват абсолютен контрол над световните ресурси. Анализирайки английския експеримент и откривайки допуснатите в него грешки, той доказал, че финансовите резултати, придобити в Англия са нищо, в сравнение на това, което може да донесе Френската Революция.
               Всички участници подписали контракт. Майер Ротшилд доказал, че при умело манипулиране със всичките богатства, може да се създаде такова безнадеждно икономическо положение, че народът ще се окаже под заплаха от глад. Тогава ще е лесно да се прехвърли отговорността върху краля, двора, дворянството, църквата, предприятията и ръководителите им. Трябва да се заплати работата на пропагандистите, на които ще бъде поръчано да предизвикват негодувание и жажда за отмъщение към висшата класа, на основание действителни или измислени грешки и нарушения, и факти за несправедливост, разврат, и натиск.
               Професионалните клеветници ще създадат скандална репутация на всички, който си позволи да се съпротивлява на плановете им. Веднага щом бъде възбуден метеж против установената власт, той трябва да бъде поддържан с помощта на въвеждане на запланувания терор. Той ще бъде разработен от Илюминатите. Те ще проникнат във френското масонство и ще създадат в него ложи на Великия Изток, които, които ще служат за революционен ъндърграунд, чрез разпространение на материализма, диалектиката и атеизма. Ротшилд завършил изказването си със заключението, че ако бъдат предприети всичките необходими предпазни мерки, никой никога няма да узнае за връзката им с революционното движение. Агентите им влезли в контакт със знаменития оратор маркиз Мирабо.
               Той принадлежал към знатното дворянство и имал влияние върху приближените на кралския двор. Освен това бил близък приятел с Орлеанския Херцог. Илюминатите го избрали за свой послушник за разпалване на Френската революция. Мирабо обичал жените. Илюминатите му помогнали да се потопи в бездната на развратния живот и да се превърне в техен длъжник. И в крайна сметка той станал обикновен инструмент в техните ръце. Мирабо представили на някой си Мойсей Менделсон, който го взел изцяло в своите ръце. Менделсон представил Мирабо на известната с красотата си, но напълно безнравствена мадам Херц.
               Този метод на унищожаване на личности вървял успоредно с огласяването на неговия скандален живот. От него се отдръпнали, а той, на свой ред, намразил дворяните и бил готов да отмъщава за своето унижение. От Мирабо очаквали той да убеди Орлеанския Херцог да оглави революционното движение във Франция. Подразбирало се, че след свалянето на Монарха, той да стане глава на демократичната институция на Франция – конституционната монархия. Разбира се, заговорниците не казали на Мирабо, нито на херцога, че техните планове предвиждали убийство на краля, кралицата и хиляди френски дворяни. Те ги убедили, че целта на революцията се заключава в освобождаването на политиката и религията от деспотизма и суеверието. А херцогът бил Велик Магистър на френското масонство. Мирабо представил Орлеанския Херцог и своя приятел Талейран, на Адам Вайсхаупт, който ги посветил в степени на масонството на Великият Изток.
               В края на 1773 г. Филип, Орлеанският Херцог, разпространил ритуала на Великият Изток, а броя на членовете им надвишил 100 000 души. По този начин илюминатите Мойсей Менделсон и Адам Вайсхаупт проникнали във френските ложи, с помощта на (новата масонска ложа) Великият Изток. След като Филип орлеански станал глава на всичките масонски ложи, намиращи се на подчинение на Вайсхаупт, него го подложили на също такова унижение, както и Мирабо. След четири години Херцогът така задлъжнял, че го убедили да се впусне в нелегални зделки, за да запълни недостига на пари.
               Но делата му "по странен начин” отивали от лошо към по-лошо, а дълговете не преставали да растат. В 1780 г. задълженията му достигнали 800 000 ливри. Банкерите отново го уговорили да се впусне в (не)изгодни машинации и му предложили финансова помощ. Те толкова умело му замаяли главата, че той им предал в залог своите имения и знаменития дворец Палас Роял. Той подписал на банкерите доверителница за управление на неговата собственост, при условие да му осигуряват доходи от нея за неговата издръжка. Банкерите поръчали на некой си Лакло, да управлява двореца Палас Роял, който с неговите усилия бързо се превърнал в най-развратното място във Франция. Желаещите да се "повеселят” в него, можели да намерят най-пагубните увеселения. Отвсякъде започнало разрушаване на религията и на всякакъв морал.
               Привеждал се в действие кабалистическият лозунг: "Най-добрият революционер е този, у когото отсъства всяка нравственост”. Евреинът от Палермо, известен като граф Калиостро (Джузепе Балзамо), влязъл в съюз с Лакло. Той превърнал едно от именията на Орлеанския Херцог в печатница, и започнал да издава революционни брошури, и да организира групи пропагандисти. Те също устройвали концерти, театрални представления и дебати по най-безнравствени теми. Хората, мъже и жени, които попадали в мрежите на Лакло и Балзамо, били принудени да изпълняват заповедите им, ако не искали да се даде гласност на поведението им. По този начин владенията на Орлеанския Херцог били превърнати във фабрика на революцията.
               Палас Роял станал за полицията най-тревожното място в Париж. Но в очите на хората това безобразно място принадлежало на доведения брат на монарха - Орлеанския Херцог! Малцина знаели цялата истина, кои и с каква цел са завладели това престижно имение. Известието на Баварското правителство до всички европейски държави за заплашващата ги подмолна организация на Илюминатите, не било прието с нужното внимание. Никой не повярвал на предупреждението. В това число и кралицата на Франция Мария-Антоанета, на която и допълнително, многократно писала родната и сестра от Австрия. Тя отговаряла на сестра си така: "Вие прекомерно се безпокоите за влиянието на масонството във Франция. То няма такова влияние, каквото има в други европейски страни”. Балзамо и неговите пропагандисти оклеветили Мария-Антоанета, че е жена с леко поведение, обичаща всякакви увеселения. Това им дало основание впоследствие да искат живота и. Но версията за лекото поведение на кралицата била изцяло измислена. Историците отдавна доказаха силата на духа, на кралицата Мария-Антоанета, по време на многобройните изпитания, и мъжеството и преди смъртта, което никак не се съгласува с поведението на една развратна жена.
               За да окалят името на кралицата, Вайсхаупт и Менделсон изфабрикували делото за "брилянтната огърлица”. По това време, когато Франция се намирала в бедствено финансово положение и правителството молело международните банкери за отсрочка, от ювелирите на двореца, от името на кралицата, уж били поръчали най-прекрасната огърлица, на стойност четвърт милион ливри. И когато ювелирите доставили изработената огърлица, тя била отказала да го прием, защото нищо не била поръчвала. Но както и предвиждали заговорниците, мълвата за огърлицата се разнесла нашироко. Така Мария-Антоанета била опозорена пред своя народ. Балзамо пуснал в действие своята типография и отпечатал брошура в многохиляден тираж, описваща, как някакъв таен любовник поднесъл на кралицата тази огърлица, като дар за получените от нея милости. И още, имитирайки почерка на кралицата, било съставено писмо за кардинал Роан с предложение за среща с кралицата, в полунощ, в двореца Палас Роял, за да поговорят за огърлицата. Наели проститутка, която гримирали като кралицата, и така в мръсната история бил въвлечен и един от висшите сановници на държавата...
               Докато изобретателността на Балзамо "разобличавала” представителите на държавата и църквата, агентите на илюминатите подготвяли народа за установяване на терор. Били намерени бъдещите отговорни изпълнители: Робеспиер, Дантон, Марат. Те трябвало да освободят всички затворници и лудите от лудниците, с помощта на които ще действа планираният терор. Събранието се състояло в манастира на якобинците. Там бил съставен списък натези, които е трябвало да бъдат ликвидирани – политически дейци, църковни ръководители, офицери – верни на монархията. Под ръководството на опитни организатори били набелязани масови зверства. Когато избухнали безредиците, якобинците следвали програмата, съставена от илюминатите и масоните от Великия Изток. Те използвали Орлеанския Херцой до момента на гласуването смъртната присъда на краля. И след като взел върху себе си тази отговорност, той повече не им бил нужен.
               Тайната сила издала заповед за ликвидирането му, и Орлеанският Херцог се озовал на пътя към гилотината. Осъзнавайки бездната в която се бил оказал, Мирабо се покаял. Той не можел да се съглсаи с избиването на най-видните хора на Франция, не можел да се съгласи със свалянето на Людвик XVI, когото той е представлявал, в ролята му на конституционен монарх. Той се опитал да организира бягство на краля. Но планът му бил разкрит от якобинците, и Мирабо го осъдили на смърт. Нямайки време да организират правдоподобен съдебен процес, просто го отровили. След като Дантон и Робеспиер изпълнили, това което се е искало от тях, те също били осъдени на смърт. На малцина е известно, че Робеспиер, Дантон и Марат са били само изпълнители на решенията, на тринадесетте директори-илюминати, които са истинските архитекти на френската революция. Малцина могат да повярват, че могат да съществуват хора, които планомерно, хладнокръвно и със сатанинска методичност са готови да унищожават стотици-хиляди хора. Сър Валтер Скот в много томника "Животът на Наполеон” разкри много за тайните конспиративни сили. Но целият му труд бе иззет, за да не е достъпен за широката публика и може да се намери само в големите библиотеки и музеи.
               По-нататък банкерите-илюминати решили да използват талантливия генерал Бонапарт, за да започнат война за свалянето на редица монарси. Впоследствие те пренесли щаб-квартирата си в Швейцария, от която организирали всичките широко мащабни действия за покоряване народите на света. Картелът на лихварите разбогатявал върху разпалените от тях войни. Тази група хора бързо прибрали в своите ръце производството на военнат техника и амуниции, корабостроенето, добива на полезни изкопаеми, химическата , стоманолеярната и фармацевтичната промишленост. ...Бедата била само в това, че Наполеон им ставал все по нужен и имало опасност да огласи онова, което е знаел за тайните сили. И от тогава съдбата му била предрешена. Секретната стратегия, използвана против Наполеон, послужила за модел, за всички революционни операции в бъдеще.
                Ръководителите на световното революционно движение внедрявали своите тайни агенти в ключовите места: във ведомствата за снабдяване, в комуникациите, транспорта и разузнаването на въоръжените сили, т.е. в дейностите, които са искали да подкопаят. Саботирайки снабдяването, прехващайки заповедите и предавайки противоположни сведения, задържайки или пренасочвайки в други направления обозите, революционните ръководители намерили начини да създават невероятен хаос в редовете на най-организираните бойни сили. Десет "клетки”, опериращи на ключови места, стрували повече от десетки хиляди победоносни войници.
                Изпробаните при Наполеон методи, след това били използвани за поражението на руската армия в руско-японската война. Същото се случвало и през 1917 г. когато руските армии се разбунтували, а и 1918 г. в германската армия и флот. Наследниците на тези, които довели Наполеон до поражението му, осигурили разгрома на националните сили на Китай 1945 г. По тайна заповед, въоръжения и муниции за много милиони долари били хвърлени в Тихия океан, когато били предназначени за Чан Кай Ши. Полезно е да се напомни, колко е забогатял Натан Ротшилд по време на последната война на Наполеон, след бягството му от остров Елба. Ротшилд изпратил разузнавачи в редовете на Наполеоновата армия, които донасяли на Натан, с помощта на пощенски гълъби, сведения за положението на фронта, в хода на битката при Ватерло.
               Натан Ротшилд в това време се намирал в Париж си кореспондирал с останалите си съдружници-банкери, в своята банка в Лондон, чрез същите пощенски гълъби, предавайки им търговско-изгодна информация. Когато му съобщили за неизбежната победа на Уелингтън, той писал до Лондон, че е победил Наполеон. Англичаните изпаднали в паника, а борсата изпитала небивало падение. Могло е да се купи английски фунт за един шилинг. Всички борсови книжа на лондонската борса паднали до рекордно ниско ниво. Натан наел за 2 000 ф. ст. малък кораб и спешно се прехвърлил в Англия.
               След пристигането му, неговите помощници изкупили всичките ценни книжа, продаващи се на безценица. И когато накрая дошла вестта за победата на Уелингтън, курсът на всичките борсови ценности се вдигнал до предишното си ниво. Така, с тази операция международните лихвари придобили астрономически богатства. ...
               За да снемем всяко съмнение за авторството на масонството във френската революция, ще приведем откъс от реч на маркиз Розанбо от 1904 г.: "Ние, значи, напълно сме съгласни с това, че франкмасонството е било единственият автор на Революцията, и раздаващите се гласове от страна на "левите”, са доказателства, Господа, за това, че вие признавате, заедно с мен, кой извърши Френската революция”.
               На тази реч отвърнал г-н Жюмел, известен масон от Великия Изток”: "Нещо повече, ние не само признаваме,... ние го провъзгласяваме!” (Конвент на Великия Изток, 1923 г. стр. 403). 1923 г. по време на голям банкет, на който присъствали известни (масонски) мездународни дейци, - някои от тях - свързани с Лигата на Нациите, - Президентът на Великия Изток произнесъл тост: "За Френската Република – дъщеря на френското франкмасонство. За Световната Република на утрешния ден – дъщеря на Световното франкмасонство”. ("Антихристиянският заговор” епископ Анри Деласюз, т 1, стр. 146...)

От книгата на Уилиям Гай Кар - "ПЕШКИ НА ШАХМАТНАТА ДЪСКА"

За автора:

Уилиям Гай Кар (1895 - 1959 г.) капитан 1-ви ранг от канадските военноморски сили, бивш командир на подводница в Първата световна война. Впоследствие авторът заемал отговорна длъжност във военноморското разузнаване, което му позволило да пребивава в много страни и да се среща с много високопоставени лица. Неговите различни изследваня му послужили за написването на 8 книги, някои от които били приети като справочна литература в такива големи държавни библиотеки, като Кралската библиотека, Библиотеката на Военния Имперски музей и др. В началото на тридесетте години той обикалял с доклади, с които се стараел да привлече вниманието на своите съграждани към съществуващия световен заговор, стоящ в основата на всички революции и войни. По време на Втората световна война той заемал отговорна длъжност в генералния щаб на канадския Военноморски флот.


Допълнение:

Трябва да уточним често употребявания термин - "юдеи". В днешно време той често се използва за лица, които не принадлежат към семитската раса, или за юдеи, които не са потомци на старозаветния народ. Те започнали да се наричат юдеи, затова, защото техните деди някога прели юдеизма.

 Това били тюрко-фински народности, които проникнали в Европа от Азия, приблизително около 1 век след Христа. Те се назовавали "хазари", те били езичници, и обхождайки от север каспийско море, саъдали могъщото Хазарско царство. С войни (Г.С: по скоро, с имами, с коварство и с подмолно сатанинско проникване) те разширявали границите си, и към края на осми век те заемали по-голямата част от Източна Европа - от северния бряг на Черно море, до Урал. На върха на своето могъщество хазарите получавали данък от 25 покорени им народи. За държавна религия хазарите избрали юдаизма. За внедряването на юдаизма сред народните маси се строели многочислени синагоги и училища.

 Хазарският Хаганат процъфтявал в продължение на 5 века. Към края на десети век той бил разбит от варягите, а пълното му покоряване станало в края на 13-ти век.

 Руските князе с бойните си дружини сложили карай на гнета на хазарите-юдеи, а Хаганатът бил унищожен. Но именно от тези времена руската земя се изпълнила с представители, наричащи се евреи. Именно те винаги са замисляли гибелта на Русия и осъществиха своя замисъл октомври 1917 г.

 Юдеите-хазари станали точно тези, които сатана използвал за своите цели. Те създали мощната организация на лихварите по целия свят. Чрез шпионаж и подкупи те проникнали навсякъде, настройвайки тълпите народ към безумни и убийствени дела. Под тяхно въздействие Четвъртият кръстоносен поход не стигнал до Светите земи, а се насочил към Византия и разграбил християнската столица. Награбените пари дали възможност на лихварите да основат банки по целия свят. Впоследствие членовете на тайното им общество започнали да се наричат илюминати (т.е. "светлоносци").

 Лихварите-юдеи давали заеми под лихва, търгували с роби, продавали наркотици, организирали проституцията и търговията с акцизни стоки. Икономиката на всички страни постепенно се съсредоточавала в техните ръце. Усилването на агресията, на тези лъжеевреи предизвиквало тревога във всички европейски страни. Даже били предприети общи мерки за бдителност: заселване на евреи се допускало само в отделни квартали (Г.С: по волята на еврейските старейшини, за да бъдат държани евреите изолирани от другите народи и да бъдат винаги под контрола и влиянието на равините!), забранявало им се и да използват християни за своите цели. Но големите пари правели тези врагове на християнството, неуязвими от Закона.

Бунтът на Луцифер продължавал.  Сатанинския заговор против Бога, в света, осъществяваха хазарите.


превод от руски Григор Симов  



/плевен онлайн портал
д-р инж. Никола Тодоров

 

‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:219 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).