The truth - Скрити, неказани и нефалшифицирани истини за Плевен, България, Балканите, Eвропейския Cъюз и Света... Всичко и от Всеки, като регистриран потребител (автор)...
обзори, статии, обяви, реклами...


Централният площад Едър шрифт
Търсене в Уеб: 
Избор на търсачка 
Търсене в портала: 

Вие сте:   нов  посетител
 Начало » България » Артефакти по българските земи » ВЕЛИКАТА ТРОЯ, ИЛИ ДУХОВНИЯТ ТРИУМФ НА ПОБЕДЕНИТЕ

България » Артефакти по българските земи

ВЕЛИКАТА ТРОЯ, ИЛИ ДУХОВНИЯТ ТРИУМФ НА ПОБЕДЕНИТЕ Изпрати E-mail
България - Артефакти по българските земи
Дата на публикуване: 16 Юли 2011
Публикацията е прочетена: 15169 пъти

Автор: Митко Белчев - mitko.belchev@abv


 

        Довеян от вятъра на времето, като митичен отзвук от една епична битка на древноста, е достигнал до нас единния стон на бойците, тръгнали в грандиозния поход към бъдещето, за да донесат духът и велечието на епохата, като послание към бъдещето. Яркото многообразие от герои и богове е събрано в едно, чрез взривяващото емоционално въздействие на античния колорит. Гняв и радост, смелост и разум , упоритост и отчаяние – всичките тези общочовешки черти хармонизират на фона на една абсурдна причина за епохалната троянска война /1/. За да достигнат до нас сведенията за нея минават през вековете, описани  в многократно превежданите и преписвани поеми на живелия по онова време Омир ,,Илиада” и ,,Одисея”/2/ .  В тях, автора персонифицира героите и народите, участвали в битките като елини, а  в същото време за троянците, не дава достатъчна яснота за това що за народ са те и от къде са дошли.

         По късните автори ги определят като Мизи, Лидийци, Фриги или по-стари Гърци. В същото време се прокрадва срамежливо едно друго мнение. Това, че Троянците са Траки, или близкородствени на тях. Не е тайна, че по онова време полуостров Мала Азия и целият беломорски район са били запълнени с преобладаващо тракийско население. За това свидетелствува Диодор/3/, който ни дава информация за това кои са владяли Егейско море по времето и след Троянската  война. ( www.trakobulgarica.hit.bg )

         Самите Мизи/3-1/, Лиди, Фриги а и редица други племена са с ясно ориентирана и едносъща етническа група. Към тях принадлежат и Витините, населявали големият район между Мраморно море и на юг до пределите на великия град, а на север до подножието на Странджа планина. Други групи Тракийски племена са Дарданите, чийто вожд според Илиадата е Еней – митичния създател на Рим. Ето защо този район се е явил като средищен, а градът е заиграл важно и стратегическо значение. Неговото стопанско, политическо и военно значение за тези земи му отреждат мястото на център и притегателност по отношение на различните властожелателни апетити. В същото това време град Троя е играл  ролята преден пост на големият тракийски ареал. В крайна сметка, който го е притежавал, той е бил и фактическия господар на целия регион.

            Вероятно за него са се водили неизвестен брой междуособни войни. Може би е минавал от ръце в ръце множество пъти. Сигурно и Фриги и Дардани и Лиди, както и Витини и други, оспорвайки си власт и господстващо положение са го  завоювали  и владяли многократно. Пред стените му е била пролята  достатъчно голямо количество близко родствена кръв. Независимо от това неговият характер е оставал винаги един и същ, вечният авантпост на голямата Тракийска диаспора. Не би било пресилено ако наречем Троя  градът предтеча на Рим. Може би археолозите ще възразят, познавайки размерите на това древно селище от разкритията, но какво са те след като ги гледаме с очите на съвремието в което урбанизацията и  мегаломанията са си казали последната дума. Тогава мащабите са били едни, а и механизмите на градоустройство различни от тези, които са ни познати днес/4/. Независимо от това неговото величие се е изразявало със значимоста си, която е притежавал за онова време а тя е била съизмерима с тази на по-къснопоявилият се Рим. А може би не е и случайно това, защото легендата говори, че Еней след разгрома на Троя емигрира на италийския полуостров и там неговите потомци съз-дават  великия град./5/

            В изпълнението на  функциите си на център към този тогавашен, да го наречем чисто теоретично – Прото Рим за тракийския свят, са се стичали кервани от стоки както от изток и от юг, така и от близкия и по-далечен север и морския запад. Пак по тези причини, той е бил и своеобразен културен център. В сравнителна близост до него са били и светилищата с особенно значение за Траките, а именно това на Аполон – слънцето и на Дионис – Загрей или както е бил известен по тези земи – Сабазий. Тези божества, които на един по-късен етап преминават в Елинския теократичен пантеон, са  играли решаваща роля в етноопределянето на племената от двата полуострова, поради което многообразие от пътуващи жреци и богомолци са се движили от север към юг и обратно, минавайки през Троя. Дали е имало връзка междо култовите центрове, намиращи се на Балканите и тези от островите и на Мала Азия е все още неизвестно, но в същото време не и невъзможно поради всичките тези факти, за които говорим. Не напразно в едно доста по-късно време, роденият на остров Самос и живял в южната част на Апенините, както и в Мала Азия Питагор преоткрива и доразвива старата тракийска доктрина за живота и смъртта, наречена Орфизъм/6/. Това доказва, че там, където са живели и продължават да живеят Траките, философията и житейският им мироглед не умират, независимо кой и какъв е управникът им.

            В търсенето на истината за Троя  ние за пореден път се връщаме към Омир и неговата Илиада. Разлиствайки я, отново и отново преоткриваме същността на този Велик град, вглеждайки се в неща, на които по-рано не сме обръщали особено внимание или пък сме търсили само тяхната литературна стойност. Действията, описани там, дълго време бяха считани за митове и красиви приказки, но един ентусиаст и обикновен немски търговец от по-миналия век преобръща представите за тази книга.

 

 

Фиг. 1. Троя от времето на цар Приам – компютърна въстановка на централната част / вътрешния град/.

 

 

      Хайнрих Шлиман/7/, използвайки я като пътеводител разкрива не само местоположението на древната Троя, но и доказва, че в митовете и ле-гендите съществуват достатъчно показателни исторически факти, на които може да се вярва не по-малко от тези на достигналите до нас писани документи. В тази многопластова творба, античният поет разкрива не само същността на това епично действие, но и идентифицира душевността и етногенезиса на народите и героите-участници в това епохално събитие на древността.

         Още в първа песен автора,  чрез разкриване  характерите на  жреца Хриз/8/, дошъл да брани честта на своята дъщеря Хризеида и алчния и запънат гръцки вожд Агамемнон показва, както човешките, така и етническите различия между двамата. 

 

 

Фиг. 2. Троя  от епохата на дотроянската война. Компютърна въстановка според последните проучвания на археолозите.

 

           

      Първото нещо което впечатлява, е че този високо извисен, етичен и определено доста по-интелигентен и морално надрасъл грубите и недодялани Дорийци/9/ човек, идва с цялото си величие на Аполонов викарий, за да  внуши едно духовно величие чрез своята смиреност. Това, че противниците му не са впечатлени на този етап от него и божеството му, говори за състояние на недостатъчно познание и респективно непризнаване съществуването на  слънчевия бог. След като обаче  този култ по това време е факт и то знайно от кои народи  изповядван, на преден план  излиза отговора на въпроса - каква е етническата принадлежност на  Хриз, а тя е, че този човек е жрец, от малоазийската тракийска група.

         За това, че Аполон все още не е намерил мястото си сред  древногръцките богове, говори фактът на безцеремонното разрушение на неговия храм и последвалото му разграбване/10/.

         Другият персонаж от тази впечетляваща среща – Дориецът Агамемнон ни е разкрит надменен, алчен и арогантен, съчетал грубата циничност и дебелашката наглост. Такъв тип черти при народите от Тракийския  ареал не са познати като за това свидетелствуват немалко на брой  древни автори. Тяхната гостоприемност и отзивчивост, както и безпределните свободолюбие и себеотрицание, са впечатлявали множество известни личности от тогавашния свят. За това свидетелствуват както Херодот, така и Тацит , и Страбон , а и доста други автори от древногръцки и от римски произход.

         Разглеждайки по нататък поемата, ние се натъкваме на факта , че на страната на Троянците застават като безкористни съюзници народи етнически близки до Траките, тоест разгледано от едно по-ново време – чисти Траки. Това са:  ,,... конеборци троянци, пеонци със лъкове криви, карийци, също лелеги, кавкони и богоподобни пеласги......ликийци и горди мизийци, конесмирители фриги и смели колари меонци....” Освен тях в други моменти са споменати и дарданите, и лидийците, и ксантийците, и т.н., и т.н. Всичко това говори само за едно.  Родствените единоплеменници пренебрегват враждите помежду си  и отдават всичките си сили и средства за да спасят тяхната Троя. Но както много пъти  в по- нататъшната ни история е ставало , едно предателство и една наивност стават причина за поредната трагедия.    

         Простоватия Долон , хванат от хитроумния Одисей издава стана на по- голямата част от съюзниците а липсата на охрана у доверчивите  Траки оставили се други да ги пазят, им  донасят страшното поражение и дори смъртта на изявените им вождове.

          Много по-късно този епизод се повтаря  като и този път предателство и недостатъчност на охраната, отварят вратите на престолният Търновград пред пълчищата на Баязид.   

          Внимателното разглеждане на този трагичен момент, отразен толкова красноречиво от Омир, ни подсказва и времето, когато се е случило това деяние. То е станало рано на пролет, защото както е споменато в поемата, предхождащия ден на жестоката нощ  е разкрит с неговото започване по следния начин: ,,...В плащ минзухарена, зора се разпръсна навред по земята...” и продължава - ,,...Зевс всемогъщи загърмя изведнъж буреносно от Ида...”  Тоест тези неща са се случили  в ранна пролет, когато цъфтят минзухарите, а небесата се раздират от пролетни гръмотевици и бури. 

       В тази част на поемата е на лице и едно последователно изброяване на съюзниците на троянците, които както сочи логиката са  от тракийската група. За самите тракийци автора ни говори с подобаващото възхищение, разкривайки ни един народ свързал съдбата си с коня и заслужено наречен от по-късните автори ,,конен народ”/11/.  ,,...Сам аз зърнах конете им – Грамадни и много красиви . Те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър..” Прави впечатление, че на два пъти той употребява прилагателното  ,,конесмирител” – веднъж за Фригите и втори път с това име нарича синът на троянския цар Приам – Хектор. Вероятността по това време някаква фригийска династия да е управлявала в този град се потвърждава и от легендата за създаването на Троя. Правнукът на  Дардан  Ил взел веднъж участие в едно състезание във Фригия където победил и за награда получил петдесет момчета и петдесет момичета, с които основал града. Самото упоменаване на думата конесмирител сама по себе си се явява  факт на близост  с народите употребяващи този конски ритуал. Твърде вероятно е самите фриги да са притежавали и допълнителни качества по отношение на отглеждането и обучението на това животно. Накрая, но не на последно място ни се разкрива как: ” ,,...до всеки тракиец стояха два коня впрегатни.

 Отново виждаме конете с тяхната особената роля в ежедневието на тези народи.

          Друг елемент подчертаващ величието на Траките и тяхната тогавашна значимост е описанието на снаряжението на техният вожд – царя Резос. ,,...В злато и светло сребро ,му блести колесницата нова. Има и златни огромни доспехи за чудо и приказ! Не подобава на смъртни да носят такива доспехи, а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни...” Това е още едно неоспоримо доказателство за мощта и високата материална култура на този народ.

          Както споменахме малко по-нагоре в изложението, участниците във войната дошли в помощ на троянците, са родственни на траките.  Така например Мизите  са тук по силата на повика на кръвта и се бият на страната на Троя ,защищавайки съдбата на цялата  диаспора. Техният вожд Телеф, който е син на Херкулес и което пък доказва тракийският генезис на  последния – съвсем логично отказва на Ахейците да се бие на тяхна страна, заради което те водят предварителна война с тях. Тъй като  Мизийците са част от Дако-мизийската етническа група на голямата Тракийска диаспора то излиза , че тази предварителна война се е водила някаде на север или северозапад, в земите на това племе.

          Не така стои въпросът с други тракийски племена и герои, които също учавстват във войната но на страната на завоевателя. Едни от тях са мирмидонците с техния цар  героят Ахил. Неговата съдба е много сложна  а животът му е изпълнен с предизвикателства и авантюри. Ние не можем да разберем каква е причината той да се бие на другата страна, но едно е сигурно. Действия му са продиктувани по някаква външна причина, на която богоравният Ахил не може да устои. Не напразно той изрича думите: ,,...Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянски, с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни. Никога те не са  грабили мои коне или крави. Никога те в плодородна и войнокърмилница Фтия  жътва не са ми затрили...” Това словоизлияние на обидения Ахил разкрива няколко неща. Едното е, че този вожд е дошъл по причини подклаждани от други фактори а другото, че той не е нито ахеец нито пък дориец. Друга такава е, че страната му е предимно земеделска и следователно войната не е тяхно средство за препитание. Това говори  както за негръцкия му произход, така  и за наличието на трайно уседнал живот. 

        Всъщност къде се намира тази страна Фтия? Тук Омир чрез думите на героя ни посочва едно приблизително място:

,,...че нас ни делят непрестъпно низ планини  гъстосенчести, пък и морето ехтящо...”  както и от устата на Феникс разказващ за патилата си ,,...стигнах в плодородна Фтия родина на дребен добитък...”

        Изводът, който можем да си направим е един . Тази област се намира във вероятен планински или полупланински  район, защото в такива места дребните домашни животински видове намират своято естествена среда. И тъй като от Троя я делят ,,низ нланини и морето ехтящо” , а като се има в предвид и това, че те както и всички останали пристигат от запад и по море то следва, че Фтия е някъде около планините- Пирин, Шар и западните Родопи, тоест това е чисто тракийска територия. Когато масата Ахейски племена слизат от бившите си северни поселения по посока на юг те преминават през западните покрайнини на тракийския етнос тоест през Фтия и се заселват в днешна Гърция  в близост до това племе. По този начин те станали съседи с тези племена и следователно зависими по някакъв начин от тях/12/.

          Проблемът с участието на тракийски народи на страната на ахейската експанзия е разглеждан в неговото многообразие от редица изследователи.  Не напразно в едно по-късно време византийския поет Йоан Цеца пише за онова славно време: ,,...И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщеря на философа Хирон, водейки войска от хуно-българи – на брой 2500...”

         Възниква логичният въпрос – по какви причини един византиец, който по природа мрази българите ще пише по този начин. Та така той им прави просто една голяма услуга като им приписва присъствие на този полуостров наравно с това на елините. Ако иска да ги унижи по някакъв начин то той не го постига, а напротив получава се точно обратното. Ако обаче поради невъзможността да скрие самата истина той я разкрива като нещо всезнайно, то тогава излиза, че Ахил и неговите мирмидонци са наистина траки – тоест Българи/13/.

           Какво обаче става с народа на сринатата до основи и загинала в пепелищата на разразилите се пожари Троя? Къде изсчезва това население. Податки за възможни отговори около нас колкото щеш. Само трябва да  отворим очи и те ще ни се набивят със своята подчертана яснота.

           Според анонимни автори от средновековието когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян в един от разговорите с нашите първеннци в определено поучителен стил са заговорили за минали велики народи и за това че, Рим е произлязъл от тях а видиш ли Българите са все още един млад и още недорасъл народ. Говорейки за това те споменали за Троя и водената война в следствие на което от жителите бегълци по късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал:

 ,,,...Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди...”.

          Не напразно в Балкана отколе има едно китно градче запазило присъствието на възрожденския си дух викащо се Троян. Освен това почти през цялото време около хълмовете на старата Троя винаги е имало български или с относителен български характер селища. Когато млада Турция решава да стане еднонационална, хиляди нащенци оцелели в последвалите кланета се изселват в пределите на вече свободна България а другите  които са останали, за да живеят приемат исляма и турския език за свой битов, но обичаите и далечния спомен остават и до днес там на същото това място.

           За тракийския характер на Троя и водената война за нея са писали немалко изследователи. Те са разкривали различни аспекти от този проблем и са му давали различни тълкувания. По този начин в литературата се налагат 3 становища за етническия облик на тези действия.

            Базата, на която почиват те се характеризират с изворите от онова време, които освен Омировата Илиада са и достигналите до нас известия от древността на Хетски и  Египетски  писмени паметници. Също така известна светлина по въпроса хвърля и хронографската традиция в античната историография, позволяваща разглеждането на троянската война като елемент от егейската миграция на тъй наречените ,,морски “ народи.

             Разглеждайки проблема, изследователя М. Финли твърди, че троянския епос дава една твърде обща представа за някакви реални исторически събития, но освен, че е едно неточно хроникално фиксиране на събитията, той ни ги представя твърде своеобразно и преосмислено от тогавашния социално-политически момент. В тази ,,мито-епическа реалия”, пак според същия автор, с което обаче се съгласяват и други  като Якоби, Блеген и Гордезиани, споменът за реално случилото се събитие се митологизира и преекспонира през призмата на времето и нуждите на епохата. Тези изследователи и най-вече Гордезиани приемат годината 1200 преди новата ера за гибелната, което се засича и с хетските източници. Пак те твърдят, че това е предимно малоазийско, в което участват тукашни политически сили. Изследвания в тази посока правят Г. Щайнер, Д. Пейдж и Доналд Ийстън. В своите търсения те се осланят най-вече на археологията наблягайки на букел керамика и грубата такава открити в Троя VІІ и  ТрояVІ . В същото време такъв тип груба керамика имаме и в Микенска Гърция, което дава друг нюанс в размишленията по тази тема – тоест възможна Микенска експанзия.  Според Ратър обаче наличието на този елемент на бита може да се тълкува и като доказателство за  наличието на пришълци от север, тоест тази епопея да има извън Малоазийски произход и да е разширен вътрешнотракийски  конфликт с тотално участие на балканските Траки.

      Всъщност това, че е открита такава керамика осмисля още едно твърдение изказано в началото на темата, а именно общотракийското значение на Троя – тогавашния  прото-Рим за този народ. Тези археофакти  доказват наличието на икономически , търговски и културни отношения с останалия тракийски свят. В този план и при наличието на подобни от времето на Микенската цивилизация предполага също такива връзки с тази култура  както и нещо по дълбоко.  Етническата  близост  между Траките от Балканския полуостров, Мала Азия, включваща и Троя и Микена се определят и от единната теократична система или казано иначе вярванията подчинени на богинята майка и ценностната система, произтичаща от тази доктрина./14/

     Самият Д. Ийстън  прави следният извод за тази историческа епоха:

,,...Хората на Ахиява произхождайки от Тракия едновременно нападнали Троя и се придвижили към старите центрове на Микенската власт. Те донесли със себе си името Ахиява , което като местно гръцко име Ахеос се появява по късно в Пелопонес. Устната традиция е запазила спомен от разрушението на Троя, но нейните носители от тъмните векове познават ахейците  като обитатели на бившето микенско царство. Така те предпоставили,  че  ахейското нападение е всъщност микенско и в повествованието били вплетени  всички  фолклорни спомени  както и вероятни същински интереси на Микена към Троя...” /15/

 

 

 

Фиг. 3. Микена – сухият градеж  и специалната архитектура подсказват за тракийско присъствие

 

 

    В тези  си изводи Ийстън твърди , че името Ахиява се препокрива с това на Ахея, което говори и за определена идентичност между този народ и народа на Траките. Ако това е наистина така, то защо тогава  нито Ахея нито пък Ахиява са оставили някви следи  в топонимната система на нашите предци. Нямаме доказателство нито за съществуването в древността на такова понятие, нито пък някакви следи в средновековната и по новата ни история а дори и днес. Наистина , Ахиява е име споменавано в Хетските источници във връзка с това , че този народ е водил война с този на Ашува, но това са били някакви малоазийски или дори  направо казано азиатски, а е неясно и това къде са водили битките помежду си. От друга страна Ахея е факт на историческо съществуване с определена конкретика, а именно континен-тална Гърция. В едно обаче Ийстън е прав, и то е, че този последно споменат народ  измества Микена и нейното политическо величие, идвайки от север с цялата си мощ и дива страст. По своя път те те са се спречквали и са водили битки с  не малко народи  от тракийския ареал, като някои  от тях дори са подчинили – например Мирмидоните, а от други като Мизите са се опарили доста сериозно.  В това отношение сведенията, които ни дава Илиадата са неоспорими, защото отговарят на нашите въпроси  в достатъчно изчерпателен обем  стига да се вглеждаме във всеки един ред с нужното внимание и интерес.

 

 

 

Фиг. 4. Хетски скални изображения на воин в поход.

 

 

        Както казахме по-горе в изложението, три са становищата  за определяне характера на  Троянската война:

      1. Микенската експанзия  към  Мала Азия, която обаче е невъзможна във времето на нашествията  на варварските народи от към север.     

      2. Вътрешно малоазийски конфликт поддържан от Пейдж и за чийто прототип се търси  войната между  Ахиява и Ашува, която пък не се вързва хронологически. Според Хетските източници  тази  серия от военни конфликти са протекли по времето на хетските владетели  от Мурсили /1345- 1313/ до Арнувинди ІІІ /1225- 1215/ - един толкова дълъг и същевременно достатъчно отдалечен период от вероятното време на троянската война. Освен това тези конфликти са станали в централната и северната части на полуострова. Също така за гореупоменатите народи, включително и за Хетите  след ХІІ век преди новата ера вече нищо не се споменава следователно те са изчезнали политически  и хрониките вече не отразяват нищо за тях.

      3. Най-вероятно е становището за нападението на появилите се от север Ахейци, които завладяват първом Микена, а след това  потеглят и на запад акустирайки на малоазийския бряг с цел овладяването и опустошението на Троада. Тук  авторите твърдят, че те са тракийски народи и че тази война е вътрешнотракийска. Това обаче както споменахме по-рано е нелогично поради факта, че от името Ахея не е останала никаква видима следа в тракийския ареал. Този народ просто е преминал покрай тракийските народи  и се е спуснал по на юг увличайки със себе си и племена от друг етнически състав. Там те заварват уседналите морски народи, като  Микенците и се  възползват от техните навигационни умения. Така съчетаните  възможности на по-високата технологична култура и дивата агресия дава възможността да се премине Егейско море и да се нахлуе в Мала Азия , Египет и на други места. Така се ражда митът за морските народи които всъщност са ахейци увлякли със себе си и други племена възползвайки се от възможностите  им, както и  на тези, на подчинените Микенци.

       Тези три становища, очертали проблематиката около онази драматична епопея и най-вече логичността на последното, ни подават една нелишена от смисъл и възможност идея. Нейния характер се изразява в съдържанието на тезата изказана още в началото на това изложение. Самата тя беше формирана от мнението за това как  Ахейците – завоеватели на древна Микена и разрушители на Троя в крайна сметка биват покорени от културната извисеност, философията и духа на етнически близките Микенотракийски и протоевропейски народи. Когато пристигат на Балканите  в частта на Тесалия и Пелопонес ,  те идват със своя конкретен и твърде земен божествен пантеон. Техните вярвания очертават страха от непознатото и стремежа то да бъде обясняване чрез нещата от реалния живот на отделния човек. Върховното им божество Зевс е символизирал небето, а гръмотевиците неговите наказателни атрибути. Неговата съпруга и съперница във властването в съдружие с войнстващата Атина са олицетворявали яроста на стихиите, пред които са снижавали глави, прекланяйки им се без да се стремят да  търсят обяснението за тяхното съществуване. Всъщност, Ахейците имат своята теософска доктрина за строежа на света достигнали до нас чрез митовете, преразказани от Хезиод и неговата поема ,,Теогония” преведено като ,,Произход на боговете”. Така ни се разкрива един свят на първичност и стеснени  кръгозори, олицетворяващи елементарността на светоусещането. За разлика от Траките, които виждат живота  в неговия път от раждането до смъртта, като част от космически цикъл без начало и край и с едно повтарящо се на все по-високо ниво вечно  прераждащо се начало, древ-ните гърци  си представят света по съвършенно друг начин.

 

 

 Фиг. 5. Микена. Разкритите главни порти.

 

    

     За тях в началото е съществувал вечния и безграничен, тъмен хаос. Това е същността на кошмара – тоест страха от  неизвестното и непознатото.  Пак там,  те са приемали, че в дълбините на този хаос се е криел изворът на живота и света и всичко е възникнало от него,  без да обаче да търсят обяснение за причините породили  яваването му. От хаоса е произлязла и богинята Гея – земята  като отново не  се казва как и защо. Тя се е ширнала навред, а под нея, далеч от светлината на небето се родил мрачният Тартър. Това било една огромна бездна запълнена с вечна тъма. Пак от хаоса се родила любовта – Ерос и започнало създаването на света . Появили се мрака и нощта , светлината и деня и започнало редуването им без обаче да ни се пояснява кое е това което е подтикнало тяхното явяване.  Могъщата Гея родила Уран – небето, планините и морето.  Уран се възцарява, а от него и Гея се раждат Титаните . По-късно те създават и следващото поколение богове като един от тях –Зевс, синът на Кронос – времето, сваля баща си от престола и взема властта в божественния свят. Самият гръмовержец е направил онова, което и баща му е извършил със своя. Ето как нещата от реалния живот в света на ахейците се преекспонират в божественото начало/16/. Всъщност идеята тук е как от непознатото нищо и без видима причина се появяват в тяхната последователност земята, бездната, небето деня и нощта, времето и накрая закона. Тази доктрина в своята  завършена форма ни разкрива едно напълно земно отношение към заобикалящия свят от страна на народ първичен и намиращ се във времето на своето юношество. Своето непознаване тайнствата на всемира той си обяснява с елементите на всекидневието, заобикалящи го от  раждането и до смъртта. Целият тогава-шен негов свят е един хаос. Една ширнала се и търсеща своето осмисляне непонятност.

            На фона  на този свой живот Ахейците срещат по пътя си и завладяват един друг свят. За разлика от техния той е по-различен, по-одухотворен и по своемо извисен и неземен. Траките, с които се срещат древните гърци притежават един тотално различен мироглед. Те строят своя микрокосмос по законите на вечно променящата се  и самоусъвършенстваща се природа приемайки го за част от вечната вселена. Тяхната духовна сила идва от утвърдената увереност във вечноста на заобикалящия ги космически ред. Символите на раждането и смъртта са само елементи които съпътстват моментото им съществуване и се явават част от един вечно повтарящ се цикъл. От позицията на своето определено израснало и утвърдено етно-интелектуално и социално-доминантно ниво и достигнало емоционалното си равновесие общество, те издигат в култ свещените гори, дърветата, изворите и потоците. Вярват в съществуването на нимфите и самодивите, както и в музи и демони. Самите елини от древността са приемали Тракия като земя на магьосници, вещици и лечители. Вероятно, някъде в твърде далечното минало, още в зората на своето съзряване, народите от тази диаспора ширнала се от Карпатите та до остров Крит са разбрали, че извора на живота е слънцето а светлината струяща от него е енергията на вечността. Търсейки неговата символика те я откриват в златото и в неговата наподобаваща слънцето искрящост, за да стане символът с осо-бена стойност за вечни времена,  на хората по цялата земя. Освен това още тогава те са усетили, че звуците, трептенията и вибрациите на окръжаващия ги свят, както и възпроизвежданата мелодия  може да събужда за живот, да успокоява и да лекува, както душата, така и тялото. По същия  начин  те са опознали лечебните сили на огъня, водата и билките  и са усъвършенствали тези познания, прилагайки на практика. Може би  митът за Прометей има и своето реално и земно начало, което по някакъв начин да е свързано с тогавашните знания и умения на Траките. Това е един въпрос, чийто отговор чака своето по-нататъшно време и място, но и той както е видно никак не е лишен от логиката на подсказания ни отговор.

             Нека обаче си представим какво всъщност е станало тогава в онази далечна древност.По него време Микенската тракийска държава е упражнявала своя икономически контрол върху Егейските острови и част от днешна континентална Гърция. Самата Микена е поддържала  тесни икономически, културни и социални връзки както със света от близкия и среден изток, така и с останалия тракийски свят. На изток те са си съперничели  и същевременно  сътрудничели с великата Троя, а на север с градът на Перпера, за който както казва професор Овчаров е бил петия лабиринтен град. Още по на север в подножието на Мадара и Свещари те са поднасяли дарове на вечния конник/17/ и са се прекланяли пред невероятните способности на жреците магьосници. Целият този тогавашен свят е живеел своя монотонен и по своемо подреден живот. Това е било великата цивилизация на Протоевропейците. Тези, от които е тръгнало всичко. 

             

 

 

 Фиг. 6. Така наречената маска на Агамемнон издава азиатски черти на лицето.

 

 

 

В един момент, някъде от север-северозапад, подгонени от студовете или от нещо друго, лавина от хора тръгват да търсят ново място за себе си по тази земя.  Това е било времето на хаоса. Времето в което природните стихии са ги ужасявали, а съдбата им е  зависела от случайността. Времето в което суровия живот е раждал суровите  човеци.

          Ние не сме съдници на историята и народите и не можем да казваме кой колко е прав или не, или колко тази или онази епоха е положителна, или отрицателна за човешкото ни развитие. Определено обаче не бива да подминаваме историческите факти и събития без да направим подобаващия анализ и излезем с аргументираните си  изводи.  Ето защо, търсейки крайните заключения по тази тема тръгваме от следната отправна точка:

 

 

 

 

 Фиг. 7. Изображения на Ахейски войни показващо неевропеиска антропологически черти.

 

 

           

         Прието е  за  доказано, че древните ахейски народи са дошли накъде от север. По онова време земите около Черно море, както на север така и на запад и на юг са били заселени с  етнически близките Скити, Дакомизийци и Траки. Вероятни тяхни сродници са били и живеещите в близост до тях в Кавказките планини -Сармати и  Кимерийци.  По този начин излиза, че  ахейските гърци  са живеели в областите очертани днес от границите на съвременните държави Полша, Литва, Латвия ,Естония и до Финландия. Когато тръгват на юг, по причини упоменати по-горе, те влизат в контакти с народите от протоевропейския ареал. Така те се срещат със Скитите и Дакомизийците и влизайки в периодични конфликти с тях придобиват така нужните си бойни умения и техники, от които имат огромна нужда . Заедно с това те приемат значението на коня и започват да го прилагат на практика. Освен това по силата на преливането от пълното в празното тяхния митологичен пантеон се изпъстря и с много нови неща, като например уважението и почитането на героя като персонаж с божествена стойност. Тяхната миграция на юг се явява едно, макар и недостатъчно, но все пак значимо интелектуално израстване. Придвижването им  надолу ги  среща с народите от югозападната тракийска група като Пеласги, Пеони, Беси и други. Сблъсквайки се с тях, те натрупват още повече познания и опит. В тяхния военен арсенал постъпват нови военни тактики и бойни средства, а една нова култура обогатява този динамичен етнос. Значимост-та на засадата и силата на предварителното напомпване с нужната мотивация чрез използването на психотропни и други емоционално възбуждащи елементи, както и митологично-идеологичната подосигуре-ност стават неразривна част от военната им тактика. Вече напълно осъзнато се извършват редица бойни ритуали, като използването на словото и логично подредените в него думи, осмислящи началото на всяка битка. Тези вече придобити ораторски умения им помагат да мотивират не само многобройните свои бойци, но и не малкото тракомикенски  войни.  Всъщност, след като завладяват Микенската държава, Ахейците откриват един нов свят. Свят изпълнен с  красота и очарование. Големите и прекрасни каменни дворци, както и мощните веслови кораби ги впечатляват и те напълно логично се възползват от значимостта на тези безспорни елементи на човешкия прогрес. Веднъж вече настанил се в домовете на микенските аристократи и усетили силата на подредената държава, древните гърци конструират и своите подобия на държави. Те са толково много, колкото и вождове с амбиции е имало по онова време. Освен това из егейските острови редица местни тракомикенски управители по силата на това, че вече не съществува централна власт, а и поради егоиндивидуалистичната природа на трако-българина отделят своите острови като полунезависими държавици. Тяхната самостоятелност е била относителна, поради което, когато е свирвала ахейската бойна тръба те е трябвало да се отзовават. Такава е била съдбата на вождове като Ахил, като Одисей, като Нестор, Аякс и  редица други. Когато биват повиквани за похода към Троя те шикалкавят и се опитват да се измъкнат, но не успяват. Самият Одисей се престорва на побъркан, за да не участва в тази война, която ще го противопостави на негови родственници, но историята ни, както древната, така и по-новата е изпълнена  с такива актове. Хитростта му не успява и той е принуден да воюва и не само това, но познавайки в детайлност вярванията на своите в обожествения конник, той измисля плана за превземането на Троя. Може би тогава вече е разбрал безсмисле-ността да се пролива повече кръв, или пък на самия него му е писнало.  Каквато и да е била  причината, тя ще си остане загадка.

             Както споменахме, срещата на тези две култури не е преминала безболезнено за носителите на консервативното начало в Ахейската природа. Тя е била своеобразна битка на мироглед и поведение, поради което намира своето отражение в митологията на гърците, докато траките не й обръщат внимания поради усета си за изпълнената духовна цивилизаторска мисия.  По тези причини в нашата Тракобългарска  митология няма приказки, песни или каквито и да е обичаи свързани с това, че древната ни култура е послужила за издигане на духовното начало на други народи. Освен това фактите, касаещи вътрешната борба на един народ да приеме или не новото и различното, са елемент от неговата си лична етническа пробле-матика. Тази, своя бих я нарекъл не без основание интелектуална рево-люция, древните гърци ни я представят по един наистина интересен начин:

            Новото начало се олицетворява от новия бог Зевс,  ,,...който се опълчил срещу баща си Кронос и го принудил да върне на белия свят децата, които е бил затворил в себе си – обречени на едно безвремие. С дружни сили те започнали борба с Кронос и титаните за владеене на света като накрая го победили. Така новите идеи победили старите и първични Ахейски виждания за света и живота. От тук насетне свързването на вече Елинистичната митология с тази на Траките е ставало все по-възможно и разгадаемо за обикновения грък.

           Усетил високата стойност на тракийската  култура – този новопоявил се народ, започнал да си присвоява различни елементи от нея. Приели в своя пантеон божествата от тяхната теосфера като Аполон, Артемида, Дионис, Арес и Афродита, преименувайки, с тези общоизвестните им до днес имена. Започнали да отдават почести на гърцизираните стари тракийски херои като Херакъл, Пелей, Тезей и други, а на Ганимед – синът на троян-ския цар и любимец на Зевс – дарили безсмъртие. Речните и горските божества и полубожества ги възприели като част от своята култура, а отзвукът и удивлението от пъвите срещи с конните народи на Скити, Даки и Мизи го пресъздали в образите на полубожественните Кентаври. Възможно е и по подобни причини  да е възникнала митологията за съществуването на войните- жени, наречени Амазонки. Според хрониките на редица  римски  автори описващи битките на своите легиони, при срещата си със Сарматите, срещу тях били излезли в бран повече от 220 000 жени конници които безстрашно и неустоимо са влизали в битките бранейки децата си и своята идентичност. Разбира се това е станало хиляда години по късно, от времената за които говорим в това изложение, но както е било реално това явление през римската епоха, по същия начин би било възможно и с такива именно войни да са се срещнали по пътя си  Ахейците. Самата дума – понятието Амазонка е по всяка вероятност по произход скито-сарматско и означаващо именно това – жени войни. Разбира се това е само едно предположение, един въпрос който все още търси своя отговор./18/  

        Възниква въпросът по какъв начин новата култура е намерила пътя към сърцето на древния грък?  Практиката показва възможността само на един отговор. Чрез писменност и създаването на многообразие от книги, написани на разбираем за обикновенните хора език и четени им от достатъчно грамотни носители на тази нова култура.

         По това време стопанските, културните и административно-полити-ческите отношения в завоювана Микена са се осъществявали посредством връзковите контакти, подсигурени от идеограмната писменност линеар А./19/ Това представлява вид сричкова писменост, включваща и голям брой идеограми – тоест знаци изразяващи понятия и предмети. Елементи от този вид писменност са открити на различни места и в нашата страна като тук те са наречани, с името руни./20/ Всъщност най новите про-учвания в това направление доказват, че разпространението на тази писме-ност е достигало, както далече на север от въд Стара планина, така и в района на Анатолия – тоест в Мала Азия. На това писмо се е проповядвало. Издавали са се укази и различни правила, ползващи едно устроено общес-тво. По този начин се е съхранявала и разпространявала мъдростта на древ-ния тракийско-микенски свят. 

        Открили магията на писаното слово, Ахейците се възползват от него и от учителите, за да постигнат онова, към което са се стремели. Да издигнат своето културно ниво и да добият интелектуалната мощ на бъдещия елинистичен свят. По-късно те видоизменят линеар А в линеар Б/21/, като по този начин го прередактират съобразено със своята различна по строй фонетика. Вероятно този акт отново ще да е бил извършен не без активната помощ на старите учители и техните ученици. По този начин Ахейците, присвоили си голяма част от тракийската култура и нейния митологичен партенон, се превръщат в бъдещите Елини. Независимо обаче от всичко това те не успяват да се превъплатят в духа на тракиеца, тъй като неговата космогония и извисен мистицизъм си остават неразгадани и неразбрани за тях.Въпреки, че наложената хегемомност над вече покорените и постепенно асимилираните трако-микенци се е изразила като една общо взето насилственна ,,елинизация”, виждаме как в антропологическото отношение и днес съществуват явните физически прилики между жителите на големи раьони от днешните Гърция, България и Турция. Този факт налага едно безспорно мнение, което е в явна полза на доводите за съществуването на големият трако-микенски етнически ареал в онези времена и по тези земи. По тези причини твърде многото археологични паметници, откривани  както из континентална Гърция така и в днешна Турция, които трудно се вписват в древногръцката епоха, или биват скривани, като се вадят от сто кладенеца вода за да се докаже техния ,,специфичен елински произход”. Независимо от всичко по този начин духовноста на траките изживява своя елинистичен възход в името на бъдещето, за да триумфира показвайки на света непреходноста на своите нравствени и морални стойности като, осъзнат смисъл на човешкото съществуване.

 

                                                                              

Ползвана литература:                                 

1. Омир ,,Илиада”.

2. Омир ,,Одисея”

3. Публий Вергилий  ,,Енеида”

4. Стефан Иорданов –Seminarum Tracicun. ,,Втори академични четения в памет на академик Гаврил  Кацаров. София, 2001, 31-46

                                                                                    

 

БЕЛЕЖКИ

1. Според древногръцката митология тази война се е водила от името на един Рогоносец с голяма политическа мощ и възможности сред другите Елини. Това е царят на Спарта Менелай, чийто брат царя на  вече  ахейска Микена  Агамемнон е най силният  в политическия смисъл на думата сред другите гръцки владетели. Самата война е причинена  от бягството на Елена – съпругата на Менелай  при Парис принца на Троя. Разгледано в исторически аспект тази случка би могла да бъде осмислена и по малко по различен начин.

   След Ахейското нашествие от север се сключват някакви васалитетни договори между  заварената местна  Трако-Микенска аристокрация по силата на която те е трябвало да се подчиняват напълно на новите властници  и да си плащат данъка във вид какъвто е наложен от завоевателя. На това основание са били оставени някакви привилегии  които обаче не удовлетворяват Спартанците. Поради тези причини  местните първенци кроят планове за възвръщане на независимоста си съюзявайки се със съхлеменниците си от Троя. Този заговор е разкрит  и владетелката на Спарта заедно със свои приближени и лични богатства бягат в Троя като по този начин  се превръщат в реална заплаха за  Ахейците. Като се има впредвид и опитът за обидинение на немалък брой  тракийски племена , ето че и войната пламва.

2. Омир – Според класиците той е велик Гръцки поет, живял през VІІІ век  пр. Н. Ера. Смятан е за автор на епопеите Илиада и Одисея.  В древноста седем града са си оспорвали честа за негово родно място. Според преданието Омир е бил сляп певец който е пътувал от град на град пеейки песните си и възпявайки славните минали събития когато ,,богове и герои” са си оспорвали сила, смелост и чисто човешки чувства”.  Някои съвременни филолози оспорват неговото съществуване считайки, че Илиадата и Одисеята са преработено съкращение на най популярните песни на древните веди, подредени по времето на Пизистрат, или пък, че просто не са от един и същ автор. / С.Б.Е.  – 1994 – изд. ЕЛПИС/  

   Независимо от всичко което е писано за него , самото упоменаване на неговото име е равносилно на признание за съществуването му. Това значи, че такова лице е съществувало и неговите деяния по някакъв начин са свързани със събитията от онова време.  Вероятно за да бъде по разбираем и слушаем  той е разкрасявал и митологизирал персоналните и напълно реалните действия на видяните или преразказаните нему, случили се събития от негови близки и роднини. Всичките тези приказки  и песни за отшумялата но незаглъхнала все още Троянска война напомнят за онези днешни наши песни , доскоро припявани по панаири и сборове за това как са се водили битки за оцеляване, надмощие или  най малко защитени достойнства. Песните за Димо Терпенлията, за спомените от от омразният нам и ширещ се  по времето на Турското владичество кръвен данък, за хайдутството както и за следосвобожденските войни са епическата  все още жива и неугасваща памет на нашия народ за отминали исторически събития и герои. Това, че Омир  определено реалистично рисува картините без да влага някакво пристрастие но с известна доза съчувствие към троянците ни внушава  ,, еретичната” мисъл, че същият ще да е от Микено-Тракийски произход. Освен това е много по вероятно той да е живял в години много по близки до годините на епохалната Троянска война.

3. Диодор- Римски писател,  историк и  философ,  живял през І век преди новата ера. Оставил е ценни сведения за историята на древния свят като едно от интересните му произведения е ,, Bibliotheca  historica” където автора говори за ,, Амазонките и тяхното нападение над Атлантите”.  Ако приемем , че Атлантите и живялите  в Черно море преди да се отвори босфора и да залее техните поселения са едно и също,  а Амазонките- както намекват римските автори от по късния имперски период, са елитни войници на Сармати и Скити за които пък приехме , че са родственно свързани с напусналите причерноморието, то следва, че Амазонките и Атлантите са били  в някакъв междуособен вътрешноетнически конфликт. Ако обаче приемем  версията на древните автори за съществуването на Атлантската цивилизация някаде около северна Африка и  така наречените Херкулесови стълбове тоест днешен Гибралтар , то това ще рече вече нещо по различно. Тук предположението ще добие следният вид:

     В своя разцвет,  някаде далече, далече в недрата на историята  Атлантите пътувайки по море и по суша, търсейки нови територии за колонизация са достигнали  раьона на днешното черноморие. Там обаче те се срещат с живеещото на не по ниско икономическо и културно равнище местно население което му дава решителен отпор  изсползвайки най мотивираната си войскова част а именно жените – майки  които бранят своите домове и деца.

3-1. Според  античните автори  под името Мизи се говори за племе живяло по това време около днешния проток Босфор. Но  народ с това име е живял и в земите на север от Стара планина. Това ни подсказва , че е възможно да е един исъщ народ който или да е мигрирал , или  авторите да не са познавали достатъчно добре дрревните територии и народи, както и това просто клон от мизите които на едно определено време и поради някъкъв незнаен факт  е отишъл по тези места.

4.  В древния свят градуостройството е почивало на по различни правила отколкото в днешно време. Изградените крепостни стени са служили за охрана на тогавашния елит и то най вече на управляващата част от  него. Извън стените при селищата с по важно значение е имало втори кръг от жилища които са принадлежали на също така заможните граждани но неуправляващите града или територията.  Този кръг също е бил защитен било то със стена или най малко с ров. Извън този кръг сасе намирали и домовете на обикновенните граждани. Те също по някакъв начин са се охранявали, като вероятно е съществувала доста добра комуникативна връзка между тези три части както за мирно време така и по време на война и най вече обсада.

5.  Публий Вергилий създава една много интересна  епична поема която се явява като продължение на Омировите  Илиада и Одисея. В нея той разказва за това как  Дарданецът Еней с една част от бягащите троянци успяват да се спасят намирайки приют при Етруските на Италийския бряг. Така те стават съоснователи заедно с местните на бъдещея вечен град Рим.

6.   Орфизъм – виж предишната глава.

7. Хаинрих Шлиман- 1822 -1890  Немски търговец и археолог – ентосиаст. През 1863 година вече натрупал огромно състояние оставя търговската си дейност и се посвещава на детската си мечта да  открие Троя от древноста описана в любимата му книга Илиада. Изсказва предположение- скептично прието от тогавашния исторически елит, че местото на това древно селище се намира около хълма ,, Хисарлък” в Мала Азия. Организира и провежда разкопки в периодите:  1870-1873 :  1878-1879 : 1882-1883 и 1889- 1890 години  които доказват,  че Омировата  Илиада е наистина един достоверен разказ за онези времена. Освен това прави подобни разкопни още и в  Микена и на остров Итака.  Като археолог любител изсползва  възможно най съвършенна методика за разкопките което му бива признато дори и от  корифеите на тогавашната а и по късната историческа наука. /С.Б.Е.-,,ЕЛПИС” 1994 година/

8. Хриз. – Това име дълго време е употребявано по нашите земи през първата и през втората Български държави. Чрез редица исторически документи от онова време до наши дни са достигнали  хроники за събития и личности носили това име като например Добромир Хриз или деспот Хрис. От книгата на Недялка Иванова и Пенка Радева озаглавена  ,,От  А до Я имената на българите”  издадена през  1985година от изд.  Н. М. за  гореупоменатото име четем следното:

   ,,, -Това е старинно име в което е запазено името на  ,,славянския” / тук вероятно би трябвало да се каже не славянския а древния  тъй като ще влезем в противоречие с логиката на настоящото разсъждение/,  бог на светлината Хръс. Първородния син на  княз Борис І покръстителя на българите е носел езическото име Хръсате или по на кратко Ръсате , а дори и Ръсте или по днешному  Ристе. / - това пък не се вързва със славянството тъй като и Борис и  сина му са от  древнобългарския управляващ род където традицията е над всичко/.  Връзката между името Хръсате и името на божеството е несъмнена. Възможно е имената да са се кръстосали по късно със заетите от  гръцки Хрис, Хриса със значението на ,,злато”, ,,златен”...”  Имайки  в пред вид това, че жреца Хриз е свещенник на слънчевото божество Аполон с  доказани тракийски  произход и  значимост,  то следва многозначителната показателност за  именната  и символната непреходности на тракобългарската етническа физиономия.

9. Това, че се смесват Ахейци с Дорийци не е случайно, защото по времето на Ахейската експанзия, Дорийците са изостанали от общия поток и са отседнали в пределите на днешните Косово и южна Сърбия. Независимо от това те са подпомагали по силата както на родството така и на вероятните договори  своите събратя  участвайки във водените от тях военни действия.  По този начин тяхни формировония  се озовават пред стените на Троя. Усетили значимоста на завладяните територии на един по късен етап те оспорват  хегемонията на Ахейците и ги покоряват, повтаряйки отново целият изминат път на предшественниците си.

10. По това време те не са познавали култа към слънцето в неговите детайли и особенни ритуалипоради все още ниското си  и недоразвито културно равнище.

11. Както Скитите, Сарматите а и по късните Българи са доказани ,,конни народи”, така и Траките са от същата категория племена за които конят е част от съществуването им. Не напразно в негово име имаме празници и обожествявания. Самото животно е доведено на балканите от Скитите и Сарматите и тук около бреговете на Черно Море е опитомен. Това е станало още във ремето когато все още всичките тези народи са били един народ, но след  местния потоп се пръсват по света достигайки  до Памир и дори по на север където откриват това животно. 

12.  Както в точка 9 , така и тук не се прави разлика между  Ахейците и Дорийците. Както едните така и другите, обгръщат от юг и от  север-северозапад  народа на Фтия. По този начин  мирмидонците са били претиснати  в стоманената прегръдка на  опасното съседство.

13.  За  вероятния български произход, намеква и  авторът на  ,,Homo sapiens за произхода на  homo sapiens” и ,,История на прабългарите” – изследователят  Кръстю Мутафчиев. Същият изказва и една не лишена от своята логика  хипотеза за  погребаната в недрата на Странджа планина и в близост до град Малко Търново – обожественната египетска  царица,  която всъщност е от местен тракийски произход. Правените макар и недостатъчни разкопки и търсения в тази насока дават основания за  налични податки на  някаква достоверност.

14.   В тази връзка ще споделя един интересен факт. В Ямболска област, между селата Скалица и Меден кладенец, има една месност за която населението говори, че някога там е имало древно селище. Тя носи ,,странното”  име Микена/я/, а в близост се намират и Манастирските възвишения със своя най висок връх носещ името ,,Градище”.

15.  Историята, макар и не до там категорична ни предлага следната обоснована историческа версия:  Цивилизацията за която се споменава в настоящото изложение като Микенска  всъщност се разделя на две части. Едната се приема само като Критска,  или като Критско – Минойска защото предполагаемата столица на на древната критска държава е градът Минос. От своя страна тази цивилизация се дели условно на  три периода. Ранноминойски период  датиран от 3000година до 2200г. който от своя страна пък е разделен на три под периода. Средноминойски период – 2200  -  1550 година  преди новата ера, отново разделен на три под периода  и  късноминойския пероид чийто край съвпада с  великата  троянска епопея,  1550 – 1100 година.

        Другата част  е отделната Микенска цивилизация появила се с идването на  ахейците на  балканите. Бащата на тази теория е сър Евънс Артър Джон роден през 1851г . в  Англия, а други негови поддръжници са Бейкър, Барнс и Вилхем  Дьорпфелд, както и самият Шлиман. Тази теория е споделяна и от редица български автори кото Борис Луканов, проф. Владимир Попов и други.

       В същото време някои съвременни изследователи обединяват тези две цивилизации поради твърде ярките прилики наричайки това време Крито – Микенска единна цивилизация и дори за по кратко приемат наименованието Микенска. Такива  са Д. Ийстън,  М. Финли, Гордезиани, Георг Щайнер , Д. Пеидж и други.  Тези  автори разглеждат  нещат от  един по нов ъгъл и  правотата им е определено впечатляваща.

16. По този  елементарен начин  в света на  примитивните народи и племена,  власта преминава от  едни ръце в други. Така е било  и в древноста при  народите на  Ахея, Дориа и  Йония. Само силният физически  и волево е можел да  управлява и то възползвайки се от  методите на  коварството и  интригата.

17.  Изборът на това свещенно място  вероятно е бил мотивиран както географски - тоест  на сравнително равностойно  отстояние от  етническите граници  на траките, скитите и  дакомизийците, така и  поради близоста му със свещенната ,,Свещарска”пещера  и учителя  мистик,  усамотил се там – Залмоксис.

18.  Амазонките са  митични жени войни впечатлявали със своята красота,  смелост но и  жестокост според древногръцките автори. За тях се дават сведения в ,,Одисеята” на  Омир, поемата на Овидий  ,,Героини”, ,,Енеидата” на Вергилий, както и редица други антични автори.  В гореупоменатото си произведение ,,Овидий” пише,  че след смърта на  Хектор и настъпилите за Троянците тежки времена  дошла неочаквана за тях помощ.  От  далечния  ,,Понт” – тоест  Черно море,  да се бие на страната на  своите съплеменници  пристигнала Пентезилея  царицата на Амазонките заедно със своите жени войни.  Самият цар Приам  толково се зарадвал на тази неочаквана но навременна помощ , че  им устроил пиршествен прием.

19.   Виж показаните графити. Фигура 1.

20.   Виж отново показаните графити фигура 2.

21.  Виж фигура 3.     

  

Фигура 8.   Тази снимка е направена в северна Гърция  над  театъра намиращ се  в  античния град Филипи. За него се знае,  че началото на съществуване му датира от дълбока древност. Освен това  тук  е пристигнал да проповядва  християнското учение  апостол Павел, след  разпъването на кръста на спасителя  Христос. Тези показани,  в преден фон скални рисунки  са оспорими  защото могат да значат  достатъчно на брой  хипопотични неща. Едно от от тях е например, че това са  раннохристиянски  детайли изображаващи  икони на светец. Другото  нещо което би  могло да бъде,  е някаква древногръцка сцена – примерно богинята на лова Артемида  или жрици на слънчевото божество Аполон участващи в някакъв ритуал. Имайки в предвид  фактите които изложихме  в  темата, както  и това, че  мястото  - още преди неговата тотална  елинизация е било населено от траките и най вече племето Ксантийци, би следвало да предположим  и една по друга вероятност. Това е възможна стилизирана  фигура на  богинята майка Бендида в нейния слънчев дом /виж  наподобяващия слънцето диск, вграден в горните  триъгълни  части наподобяващи покриви  на  някакви сгради. Самите фигури са вписани  в самите домове очертани под  своите покриви. На първто и най ясно изразено  ,,каменно” пано се виждат две човешки същества  застанали  едно срещу друг  проявявайки  някаква  взаимност. Ако следваме този път на разсъждение бихме могли  да направим предположението, че  това са майката и синът – слънцето. В другите три  тя е изобразена сама,  като в две от тях е  показана в своеобразна действенна  форма,  а  в третата /наклонената/  в застинала, молитвенна поза. Последната хипотеза е възможно най близка до достоверноста поради  факта на  близост – тоест  географска близост между тракийските егейски области  от Критско-Микенската цивилизация,  Анатолийско-Троянския  ареал и Севернотракийската  балканска диаспора. Това средище се явява своеобразен  теретиориален център на този огромен  Трако-Скитски етнически район.        

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                            

 
Фигура 2-б Според проучванията на Д-р Стефан Гайд отразени в книгата му ,,Тракийското писмо Декодирано” от март 2006година , знаците на които е писано на тази лочка са сходни с пиктограмното писмо на Древните Египтяни .



 

 



 






















































































/плевен онлайн портал


‹ Предишен   Следващ ›
                        

 
Advertisement Advertisement

advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate Logo
advertisement.png, 0 kB
BalkanBGEstate

Вашите банери   [ Email ]

Telemedicine Center Designed By IT Design Powered by ALA styleswitcher Javascript Original CSS Drop Down Menu Konlong: Best of breed Mambo scripting Some rights reserved



Меню Автор
Детайли
Направи анализ
Обзор (Света)
Обзор (Балканите)
Обзор (България)
Обзор (Плевен)
Създай статия (новина)
Вмъкни интервю
Дай обява
Направи реклама
Добави имот
Обява-Бизнес каталог
Добави URL връзка
Наши и чужди медии
Секции, рубрики и теми
Цени
Изход
Doctor Online
Тематични Рубрики
Онлайн
В момента:212 анонимни онлайн.

Ай Ти Дизайн, ЕООД 

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
Georgio Belladonna
  
♥♦ ♣♠
Легендата на световния бридж Джорджо Беладона е преведен на български! За първи път!
♥♦ ♣♠
Цена 13.99 лв.

РЕКЛАМНЕН БЛОК 
«« Публикувайте вашия рекламен текст, лого, банер... тук »»

САМО: 1.95 EUR
  (месечно)
Заявка:  WEBMASTER 


  spacer  
© 2002 - 2014 Webcape Systems, Inc. All Rights Reserved.
© 1998 - 2012 it design Ltd. Всички права запазени.
Уеб Дизайн и програмиране: it design Ltd. 
Последна редакция: 12 Февруари 2011
Най-добър изглед при резолюция 1280х800 или по-голяма.
 
Използването съдържанието на портала става с изричното разрешение от редакцията чрез изпращане на имейл от меню [Контакти] -- Офис или от меню [Чат] с избор на отдел (секция, рубрика).